Повечето тунели в комплекса Тарсис Монтс бяха от необработен камък, издълбани като кръгли тръби и разделени от шестоъгълни зали, от които тръгваха разклонения, водещи към жилищните и търговските квартали. Скалната повърхност беше сива, на места прорязана от червени и черни жилки, херметизирана с чист епоксид. Така жителите никога не забравяха, че живеят под земята — и то чужда земя.
Докато Деметра вървеше през залите, някой я настигна и я хвана за лакътя.
— Извинете, мадам.
Тя се обърна и видя млад мъж с къдрава кестенява коса и намръщени ориенталски очи. Забеляза, че на ръката му имаше емблема, на която с бели букви на английски и на още някакъв език пишеше „Гражданска Милиция“.
— Да? — въпреки грубостта му, тя се опита да сдържи яда си в присъствието на Мистър Джон Закон.
Той се наклони към ухото й и подуши марковия й парфюм „Одалиск“.
— Харесва ли ви? — попита възможно най-хладно Деметра.
— Трябва да ви глобя за „миризливо нарушение“. Марсианският закон за личната неприкосновеност е много строг, когато става въпрос за нахлуване в сензорното пространство на останалите граждани. — Той й подаде розова карта с по една златиста контактна игла от двете страни.
— Какво да правя с това?
— Ще го предадете след плащане на глобата в петдневен срок. Всеки от местните терминали може да се справи с трансакцията.
— А ако не го направя?
— Тогава картата ще излъчи сигнал, който ще ви задържи извън мястото на обитаване, ще прекрати транспортните ви права и ще блокира всичките ви търговски трансакции, например купуването на хранителни продукти, докато не платите.
— Разбрах. А ако просто изхвърля картата?
— Тя вече е запаметила телесната ви температура. В момента на изхвърлянето ще излъчи тревога, а това обикновено води до незабавен и въоръжен отговор… Забелязвате ли, повърхността й вече е регистрирала пръстовите ви отпечатъци?
Деметра се вгледа по-внимателно. На мястото, където се бяха докоснали пръстите й в пурпурно и зелено се очертаваха техните извивки. Те не изчезваха, дори когато държеше картата за краищата.
— Съветвам ви бързо да платите глобата — каза с приятен глас милиционерът. — Приятен ден… и мадам… Измийте колкото се може по-бързо тази воня.
Деметра кимна и забърза по коридора, държейки картата между пръстите си. Една стрелка на стената я упъти към широка рампа и ниво 2. Тя продължи, като от време на време подскачаше заради ниската гравитация. След няколко минути откри тунел 9 и ниша 6, но не и д-р Шин. От дясната страна наистина имаше лекарски кабинет, но той принадлежеше на д-р Уа. Табелка на три езика, от които само един използваше латинската азбука, гласеше: „Д-р Уа Ликсин, MD, PsyD, DDS… Вътрешни и общи болести на цялото ви семейство… Психотерапия, Дълбочинна регресия и съвети по Повърхностния синдром… Билколечение и акупунктура. Специализация по хармонично…“
Със сигурност думата бе отпечатана неправилно — „Уей“, поправи се Деметра.
„Вадим зъби, докато чакате“, примигна табелката и започна да повтаря съобщението.
— Значи е и шегобиец — каза си Кафлън. Добре, ако не друго, този д-р щеше да й даде информация за липсващия д-р Шин. Може би ще го открие в някоя директория за лекарски кабинети или в Търговските справки.
Деметра натисна бутона до вратата.
Д-р Уей играеше Го със своя настолен компютър за медицинска диагностика и печелеше. Това го безпокоеше, защото, както и всеки в колонията, знаеше, че е ужасен стратег. Така че, ако мрежата го оставяше да печели, налагаше се извода, че му се подмазва за нещо.
Всеки знаеше, че марсианската мрежа и нейната земна роднина е пълна с бъгове, но бъркаше. Например киберът, с който работите, срива системите си, без да остави пътека към сгрешения код. Друг път системата работи, но се срива приложението ви. Случва се и приложението да работи гладко, но смесва данните ви с очевидно нерепродуктивни резултати. Понякога програмата за Десети дан разпръсва пуловете в нестратегическо атари и губи от някакъв глупак, играещ Го.
Някои казваха, че мрежата е инфектирана с Майката на всички вируси. Ако беше вярно, вирусът трябваше да е толкова скришен, че досега никой не бе го регистрирал, толкова заешки пъргав при репродукцията си, че никой не бе успял да го приклещи в ъгъла и толкова подъл, че никой не бе успял да го убие. На практика, за да се унищожи вирусът, цялото човечество от Слънчевата система, което използваше ресурсите на мрежата и инфопотоците, възлите из цялата Земя, локалните инфопаяжини, заровени на Луната и Марс, новите мрежи под леда на спътника Европа и самозареждащите се терминали в колониите при точките на Лагранж, трябваше да изключи едновременно своите свързани кибери. След това би трябвало да последва определен набор от дебъгващи процедури и да се стартират, използвайки чисто нов системен софтуер и незаразени приложения. И, разбира се, с нови данни, въведени за предпочитане на ръка с електронен молив, клавиатура, или на глас с нов аудио пакет.