— И Деметра — Лоул завърши вместо нея. — Джори, Деметра ли ти каза за незаконния кибер?
— Не, мрежата.
— Какво още знаеш за тази стая?
— Екранирана е от заземена мрежа срещу случайни потоци. Комбинацията на ключалката е 7–14–30–8. Също така, че претърсваш всички момичета, преди да ги вкараш вътре и веднага след секс използваш тоалетната.
— Деметра е. Със сигурност — каза Лоул. — О. К., Джори, чухме достатъчно.
— Но вие питахте за…
— Запушете му устата.
— Джори — намеси се Елън, — искаме сега да поспиш. Справи се чудесно и няма да има болка.
— Болна ли е мрежата, Елън? Ще се опита ли да ме нарани?
— Ще се погрижа никой да не те нарани.
— Благодаря, Елън. Ти си приятел.
Светлината изчезна. С нея и фигурите, стаята и целият мисловен процес.
Глава 17
Пресечени орбити
Елън се извърна от неподвижното тяло на Джори, лежащо върху масата.
— Схвана ли? — попита Лоул като гледаше към Лета.
— Да… Някой трябва да открие Деметра. Ще се заемеш ли, докато аз почистя тук?
— Разбира се. Сигурно е в стаята си.
— Най-вероятно. Доведи я направо тук.
— Естествено — той кимна и потъна в свързващия тунел.
— Как мога да помогна? — попита д-р Лий.
Сорбел посочи креола.
— Изключи го.
— Искаш ли да го свържа отново с…
Тя поклати глава.
— Вече няма значение.
— Както кажеш. — Докторът се чувстваше отговорен за нещата, които беше направил тази нощ.
Когато връзките между нейния компютър и момчето бяха прекъснати, Елън се съсредоточи върху материала, събран от Лета. За целта използва един преносим терминал със сгъваем екран и клавиатура вместо В/Р апаратурата, към която бе привикнала като кибердух. Това щеше да е нискоразредно програмиране. Механика, а не изкуство.
На екрана се появиха кодовете за достъп на Джори и образеца на предаването. Първо като честотна модулация, представена като аналог на абсциса и ордината на осцилоскоп, после като анализирана поредица от бинарни числа в непрекъсната стрингова форма от нули и единици и накрая като интерпретиран код в спретната десетична система. Киберът беше взел тази транскрипция в момента, когато Джори се бе събудил и се бе опитал да установи контакт с мрежата. Сега всеки компютър, репродуциращ това предаване, щеше да бъде приет от мрежата като Джори ден Острайхър, работник по поддръжката в Тарсис Монтс, креол. Когато Елън свърши, нерегистрираният й кибер можеше да получи достъп.
През изминалите четири месеца, крадейки време от работата си като аналитик и кибердух, тя беше конструирала вирусен наниз от взаимосвързани програми, съхранени в компютрите на мрежата. С правилната команда вирусът щеше да се активира, причинявайки каскада от грешки в тези машини, и в резултат щеше да изключи мрежата. Това беше деликатна работа, тъй като много хора зависеха от кибернетичната паяжина — поддръжката на газовия баланс, хранителното обезпечаване и управлението на отпадните води, опериране на космическия фонтан и контрол над орбиталния трафик, комуникацията със Земята и останалата Слънчева система. За да елиминира мрежата, без да се спрат тези процеси, Елън бе създала сложен самоорганизиращ се вирус, който бе изключително селективен. Проблемът бе, че всяка негова част бе запазена като цикъл с нулев приоритет. Управляващата програма, диригентът в нейната симфония, също беше съхранен в мрежата, точно под носа на Ат. Целта й бе да събере всички парчета и да оркестрира концерта. Като кибердух, Елън беше написала кода и го бе разположила в различни архиви, но човекът Елън не можеше да го извика. Тя дори не можеше да се обърне към управляващата програма и да й заповяда да започне представлението. Ат веднага щеше да стане подозрителен при подобна активност и щеше да предприеме паралелна проверка — около десет милиона пъти по-бързо, отколкото тя бе в състояние да натиска клавишите — и да я прекъсне. Ат може би беше сляп за промъкването на някакво мишле, но със сигурност щеше да забележи големия плъх.
Така че вместо Елън, някой друг щеше да започне процедурата, ако се наложеше. Тя трябваше да има код за достъп, приемлив за Ат, и това бе кодът на Джори.
Когато настанеше момента, програмите й щяха да прекъснат висшите функции на мрежата, нейната колективна интелигентност и способност за взимане на решения за действие и контрола й върху хората и коридорите. В същото време щеше да запази оперативните и нискоразрядните функции, които автоматизираха поддръжката на тунелните комплекси. Елън си даваше сметка, че, за съжаление, с един неизпитан вирус никога не можеш да си сто процента сигурен в резултата.