— Какво има пак? — попита той уморено. Напоследък визитите й бяха зачестили. Проектирани от Александър Брадли и Дон Кейман, те бяха предназначени да натискат бутоните за разпознаване и желание, които той вече не притежаваше. Ако можеше да препрограмира гърбицата, щеше да я махне, но лицето и гласът на Дори бяха вградени до най-дълбоките нива в механизма му за оцеляване. Ако се опиташе да я изтрие, вероятно щеше да ослепее и оглушее.
— Отиди в Тарсис Монтс — нареди тя със същия сладък глас.
— Защо?
— Върви!
— Трябва ми причина, Дори. Все пак не си истинска.
— Тръгвай!
— Да не се е случило нещо с моята…
— Тичай, Роджър!
Не успя да зададе повече въпроси, тъй като краката му престанаха да стъпват тежко по неравната повърхност и се приготвиха за полет. Какво, по дяволите, ставаше? Усети как тялото му се обръща. Радиокомпасът му вече бе посочил Тарсис Монтс, намиращ се отвъд хоризонта.
— Тичай, Роджър!
Преди да успее да се спре, тялото му се втурна над разпръснатите скали в долината, пръстите му едва докосваха земята през десет метра, като оставяха само плитки вдлъбнатини в пясъка. Механичните му крака се движеха по собствено усмотрение. Дори изчезна. И Роджър Торауей внезапно се почувства много самотен.
Деметра тичаше през тунелите на Тарсис Монтс вътрешно убедена, че няма къде да избяга. Ако слезе надолу, в дълбините на комплекса, вероятно ще се озове в някой тунел без изход, където ще бъде обградена, хваната и убита. Ако пък се изкачи нагоре, към повърхността, единственият й изход бе да задигне някой скафандър и да избяга навън. Но това щеше да бъде отчаяна постъпка. Животът й щеше да зависи от запасите в резервоара на скафандъра. Накрая трябваше или да се предаде, или да се задуши.
Докато бягаше, Деметра преживяваше отново последните две години от живота си, но в нова интерпретация.
Фикция: Посети Марс, за да промени обстановката и да се възстанови след ужасния инцидент в козметичния салон.
Факт: Това не беше никакъв инцидент. Мрежата на Земята бе наредила на ножиците да се отклонят, както в миналото бе подтикнала хората да започнат програмата за киборги, създала Роджър Торауей.
А след „инцидента“, след вграждането на цял куп неврочипове в черепа й, колко от решенията й бяха взети от самата нея? Сигурно никога през тези две години не е съзнавала тихия гласец, шепнещ й „Изяж си зеленчуците“, „Учи дипломация“, „Учи марсиански изкуства“ и накрая — „Замини на Марс“. Освен това изкуственият интелект е наблюдавал речта й, зрението й, удрял е този или онзи неврон с „почти случайни“ електрически импулси, създавайки свои собствени натрапчиви принуждения.
Изведнъж Деметра осъзна защо непрекъснато използваше хотелския терминал в режим въпроси и отговори и защо толкова често заспиваше по време на докладите. Разбира се, машината можеше да съшие спомените й от всичко, което е видяла и чула през деня, а каквото имплантираният разум не е разбрал, тя щеше лично да артикулира в ухото на мрежата.
Фикция: Тексахомската корпорация за развитие на Марс, научила за планираната ваканция, й възлага една малка проучвателна работа — да шпионира Северна Зеландия, — тъй като е внучка на Алвин Бертранд Кафлън и следователно е политически лоялна.
Факт: Всичко, което правят северозеландците на Марс, може да се наблюдава и от Земята. Защо тогава ТКРМ е платила толкова много, за да я изпрати тук? Защото компютърът е казал, че пътуването е наложително. И след като мозъкът й вече е бил подправен и готов за действие, някой се е сетил, че тя е най-близкия и най-скъпия човек на Алвин Бертранд. А това улеснява нещата. Деметра винаги е имала най-добрите оценки в компютъризираните образователни тестове.
Но след като северозеландците не вършат нищо, което да си заслужава наблюдението, защо са изпратили цяла делегация за преговори с предполагаемото марсианско правителство? Отговорът беше лесен: Хари Ортис, главен консул на Северна Зеландия, е претърпял водолазен инцидент, за да се фиксира и неговият мозък. Той беше прикритието на Деметра. Сун Ил Сук, със своята електронна хормонална помпа, бе още един резервен вариант, ако Ортис се провали.
Да се провали в какво?
Фикция: Деметра случайно среща Лоул Митсуно и Елън Сорбел, защото се познават с Джори.
Факт: Джори бе още един от инструментите на мрежата под директен телепатичен контрол. Всеки можеше да го разбере. Явно Елън и Лоул са го знаели отдавна.