— Не го наранявай, полковник.
Полковник? Торауей? Защо се намираше в комплекса? И откъде тя знаеше… ох, разбира се, от мрежата.
— Можете да ме свалите долу, сър — каза внимателно Лоул. — Няма да ви създавам проблеми.
Без да каже нищо, киборгът плавно го пусна, докато петите му докоснаха пода и краката му здраво стъпиха на земята. Лоул се обърна, за да потвърди предположението си. Полковникът беше по-голям, отколкото си го спомняше — над два метра висок, с широки рамене, загърнати от прилеповите крила на слънчевите батерии, фасетъчните му очи го наблюдаваха безизразно.
— И сега какво, Деметра — Лоул насочи вниманието си към нея. — Да те ескортираме ли до хотела?
— И двамата идвате с мен — каза Роджър с равен глас, който не бе променен от хелийното съдържание в атмосферата на тунела. — Знам едно… безопасно място.
Лоул погледна Деметра. Лицето й изразяваше смайване, граничещо с шок. Явно това не влизаше в плановете й.
— Мисля, че можем и сами да открием подобно място, полковник — незабавно отвърна Митсуно.
— Благодаря, Роджър — каза Деметра, приближавайки се до Лоул. — Но мисля да отида в стаята си. Оценявам вашето…
— И двамата идвате с мен.
Лоул почувства пръстите й да треперят в дланта му и здраво ги стисна.
— Той не… функционира правилно — прошепна тя. — Звучи различно отпреди.
Деметра не знаеше, че звуковият обхват на киборга надминава човешкия със сто процента. Слухът на Торауей би могъл да долови биенето на сърцето й, камо ли шепота, но той не реагира на казаното. Искрящите му червени очи не изразяваха абсолютно нищо. Стоеше като статуя. А може би беше забравил за тях? Лоул реши да го изпита. Все още държейки ръката на Деметра, той започна да се промъква покрай киборга надолу по рампата. С мигновено, недоловимо за окото движение, полковникът се премести и блокира пътя им за бягство. Лоул зави наляво, влачейки след себе си момичето. Киборгът отново препречи пътя им за отстъпление. Движеше се като овчарско куче, пазещо стадото си — без да ги докосва, но винаги между тях и целта им. Внезапно Лоул разбра, че той не им пречи да избягат, а ги насочва в определена посока. Лоул отстъпи назад по рампата и Деметра го последва. Торауей ги притисна отзад, движейки се плътно до тях, и ги подканяше да вървят. Скоро Митсуно започна да взима по две стъпала наведнъж, после, препъвайки се, по три. След още няколко секунди двамата с Деметра тичаха в посоката, желана от Торауей. Лоул знаеше, че не могат да надбягат киборга — никой човек не би могъл, — но се надяваше да му попречи да… предприеме други действия спрямо тях.
След десетина метра те достигнаха центъра на шлюзовия контрол — шестостенна зала, изпълнена с масивни врати. Всички бяха затворени с изключение на една, която стоеше подканващо отворена. Надниквайки през свързващия ръкав, Лоул видя интериора на стандартен самоход, подобен на онзи, който бяха използвали при пътуването им до Хармония Мунди.
— Предполагам, че трябва да влезем вътре — каза тя.
— Да. Моля, влезте — покани ги Торауей.
Митсуно поведе Деметра през люка, все още държащ я здраво с потната си длан, и я настани на предната седалка с лице към конзолата за инструменти и предното стъкло. Само когато им се наложи да използват и двете си ръце, за да поставят предпазните колани, те се пуснаха. Торауей ги последва, но не седна като нормален човек, а приклекна пред пулта, като препречи пътя между тях и шлюза.
Сигналът, който подаде, сигурно бе електронен, подобно на командите, с които Ат управляваше самохода. Задната врата се заключи с пневматична въздишка, пултът за управление се освети с появилата се информация за налягането, посоката на движение, нивото на батериите и въртящият момент на моторите. През страничните прозорци можеше да се види как коленните свръзки на шестте му крака се разгънаха и се разлюляха. Самоходът леко се оттласна, излизайки от комплекса, но движението се омекоти, когато се понесе по марсианската повърхност. Лоул, който познаваше терена около Тарсис Монтс, внезапно осъзна къде може да е това „безопасно място“.
— Не, полковник! Не можеш да ни водиш там! Ще умрем!
Той се устреми към пулта, надявайки се да превземе управлението и евентуално да обърне машината. Пръстите на киборга моментално стиснаха китките му като полицейски белезници и задържаха ръцете му на няколко сантиметра от управлението.