Мрежата отключи вратата на кулата отвътре. Болтовете направиха „кланг“ и вратата се плъзна встрани. Когато се разкри достатъчно пространство за стърчащите части на самохода, той веднага се запъти напред в мрака.
— Къде отиваме? — попита Деметра.
— Мисля, че отиваме да разберем от първа ръка какво е направила мрежата с товара експлозиви — отвърна Лоул.
— Заложници ли сме?
— Така изглежда.
Самоходът напредваше през сивия полумрак, осветен отчасти от блясъка на изгрева, който проникваше откъм пустинята през все още отворената врата, отчасти от звездите, показващи се през отвора на фонтана. На Роджър му се искаше да може да се движи, дори и само за да се притисне към предното стъкло на самохода и да гледа къде стъпват несръчните му крайници. Мрежата щеше да възприеме, че товарната платформа в момента е приравнена с това ниво на дока, тъй като бе дала нареждане в този смисъл и не бе получила никакви съобщения за грешка. Но това не означаваше, че елеваторната платформа е на мястото си.
Ако самоходът стъпеше в празното пространство, шейсет метра над подземията, той искаше да е първият, който ще го узнае. Може би щеше да успее да прегърне някак си Деметра и Лоул и да ги предпази от наранявания. Но той бе замръзнал в креслото си, безсилен да се намеси.
Шумът от стъпките на самохода се промени. Глухото тупване на стоманените крайници върху бетона се превърна в трясък по огромните метални плочи. Намираха се на платформата. Почти забивайки нос на не повече от метър в стената на кулата, предният край на самохода се намести между двата края на катапулта, използвайки всеки възможен сантиметър от свободното пространство на асансьора. Роджър можеше да усети преместването напред и назад, микронагласянията в разположението на неговите крайници. Днес мрежата съвсем бе намалила своя толеранс в точността.
Когато машината зае позиция, пропаднаха с около три метра. Деметра уплашено извика, но Торауей знаеше, че просто се преместват по-стабилно върху платформата. Веднага щом фюзелажът спря да изхвърля изгорелите газове, скобите около дока се захванаха в гредите и прорезите, като заковаха здраво самохода.
— Лоул — започна Деметра и Роджър усети ужаса в гласа й, — корпусът на това нещо херметизиран ли е?
— Ами… — Митсуно спря, за да помисли. — Почти. Имам предвид, че тук атмосферното налягане е един процент от земното. Толкова е близо до вакуума, че почти няма разлика.
— Аха — не прозвуча убедено. — Предполагам, че трябва да се задоволя с това. Ти също дишаш този въздух.
Докато говореше, стената на кулата започна да се плъзга надолу по прозореца. Повърхността й беше толкова гладка, че веднага след задвижването изчезна, ставайки ненужна като мярка за определяне на скоростта им. Натискът от прибавеното ускорение също намаля. Роджър трябваше да включи датчиците за ускорението, вградени в неговите колене, за да усети скоростта на изкачване, сега метри в секунда и плавно нарастваща до километри в секунда. Докато се издигаха, той усети странни неща — желязната ръка, която беше управлявала движенията му през последните часове, изглежда го отпускаше. Връзката с мрежата отслабваше. Зачуди се каква ли е причината. Не беше заради самата мрежа, защото тя бе свикнала да го използва подобно на всяка дъщерна подпрограма в електронната йерархия. Нито разумът, нито чувствата можеха да накарат мрежата да го освободи. Следователно нещо го измъкваше от нейния контрол. Разбира се, смущенията не можеха да идват просто от разстоянието, докато платформата се отдалечаваше от възела, заровен в Тарсис Монтс. Обсегът на контрол на мрежата се разширяваше от радиопрепредаватели, далеч над марсианската повърхност, до самата височина на фонтана, за да наглежда операциите. Тя контролираше и сателитите в техните отделни орбити. Роджър се сети, че фонтанът се поддържа от инерцията на хиляди или може би милиони железни обръчи, изстреляни нагоре с голяма скорост. Тяхното летене предизвикваше мощно магнитно поле, което се усилваше и от мас-катапултите, които изстрелваха и привличаха товарните превози. Тези полета блокираха радиосигналите към компютъра на Торауей.
Роджър бавно се изправи и тръгна внимателно, защото дори стоманените мускули могат да се схванат от неочаквано напрежение.