— Ето ги — каза библиотекарят, като остави рулата върху махагоновия плот. Продължи да гледа непознатия, който ги пренесе до масата си, където започна да ги разглежда, да си води бележки и да прави скици в подвързан с кожа бележник. Тоя е пълен с пари, с омраза си помисли Уилсън, никой професор не може да си позволи подобен костюм.
В залата се възцари божествена тишина. Най-после ще свърши нещо полезно. Като донесе няколко пожълтели снимки на бюрото си, Уилсън започна да нанася поправки в главата за родовите идоли.
След няколко минути отново усети близкото присъствие на посетителя. Погледна го мълчешком.
Мъжът кимна към една от снимките. На нея се виждаше обикновен камък с издялани отгоре му абстрактни очертания на някакво животно с прикрепено към гърба кремъчно острие.
— Струва ми се, че специално този фетиш, обозначен като пума, на практика представлява гризли — заяви непознатият.
Уилсън погледна бледото, леко усмихнато лице е мисълта, че този тип се шегува.
— Къшинг, който е доставил фетиша през 1883 година, изрично подчертава, че принадлежи на рода Пума — възрази библиотекарят. — Можете да се уверите и сам. — Аман от експерти!
— Фетишът на гризли винаги има на гърба връх от копие, както е в този случай — невъзмутимо отбеляза посетителят. — Докато пумата носи стрела.
Уилсън се изправи.
— И в какво по-точно се състои разликата, ако мога да попитам?
— Пумата се убива с лък и стрела. При гризли не може да се мине без копие.
Уилсън онемя.
— И Къшинг може да сбърка — меко го успокои непознатият.
Уилсън бутна настрани документите.
— Откровено казано, предпочитам да се доверя на Къшинг, отколкото на… — Остави изречението недовършено. — Библиотеката затваря след час — предупреди той.
— В такъв случай бих желал да видя документацията от проучванията за изграждане на газопровод в горния участък на Уест Сайд, правени през 1956 година.
— Какво от нея? — процеди през зъби Уилсън.
— Цялата, ако обичате.
Това вече бе прекалено.
— Съжалявам, но е забранено! — гневно отсече библиотекарят. — Правилникът разрешава само по десет карти от серия наведнъж.
Но онзи сякаш не забеляза победоносния му поглед, потънал в дълбок размисъл. После рязко вдигна глава.
— Робърт Уилсън — каза той, като посочи табелката на ревера му. — Сега разбирам защо името ви ми е познато.
— Познато ли ви е? — заекна от изненада библиотекарят.
— Със сигурност. Не сте ли оня Уилсън, който изнесе прекрасен доклад върху идолните камъни на племето навахо по време на конференцията в Уиндоу Рок миналата година?
— Ами, аз съм — потвърди Уилсън.
— Така си и мислех. Не можах да присъствам, но се запознах подробно с протоколите. Написал съм нещо като частно проучване върху идолната култура на югозападните племена. — Замълча за момент, после добави: — Разбира се, то не може да се сравнява с вашия труд.
Уилсън се прокашля.
— За подобно проучване човек може да загуби цели три десетилетия и пак никой да не го познава — скромно рече той.
— За мен е чест да се запозная с вас — усмихна се посетителят. — Казвам се Пендъргаст.
Уилсън пое протегната ръка и с неудоволствие усети хлабавото й стискане. Той самият обичаше да се ръкува здраво.
— Удоволствие е за мен да се уверя, че продължавате проучванията си — продължи мъжът, наречен Пендъргаст. — Невежеството по проблемите на този район е нечувано.
— Така е — съгласи се с готовност Уилсън. Изпълни го особено чувство на гордост. До днес никой не бе проявил и най-малък интерес към труда му, да не говорим за възможността да беседва компетентно с него. Наистина този Пендъргаст не беше добре осведомен в областта на фетишите, но…
— С удоволствие бих продължил интересния разговор — каза Пендъргаст, — но се боя, че вече отнех прекалено много от вашето време.
— Нищо подобно — възрази Уилсън. — Та какво искахте да видите? Проучването от 56-а?
Пендъргаст кимна.
— И още едно нещо, ако позволите. Чух, че е провеждано и друго проучване през 1920 година във връзка с идеята да се изгради свръхскоростна транзитна линия. Има ли нещо такова?
Уилсън посърна.
— Но това са цели шестдесет карти. — Гласът му заглъхна.
— Разбирам — кимна Пендъргаст. — Правилникът не позволява. — Видът му бе съкрушен.
Уилсън се усмихна неочаквано.
— Няма да регистрирам заявката, ако желаете — заяви той, зарадван от собственото си безразсъдство. — И не се притеснявайте за работното време. Така и така ще остана до късно заради собствената си работа. Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани, не е ли така?