— Най-големият!
— Май се е наложило да се бориш с тъмните сили, а? — подхвърли съчувствено Пендъргаст. Това бяха първите му думи откакто влязоха в килията.
— Аха! — кимна арестантът и още по-силно се залюля.
— Използва електрическата си кожа, нали?
Люлеенето рязко спря.
— И огнения си поглед — добави Пендъргаст, отлепи гръб от вратата и бавно се приближи към масата, без да сваля очи от човека зад нея.
Джефри също не отместваше поглед от лицето му.
— Кой си ти? — тихо и някак задъхано попита той.
Агентът направи драматична пауза.
— Кит Смарт — тихо рече, без да отделя пронизителния си поглед от лицето на арестувания.
Дагоста остана смаян от промяната. Лицето на Джефри пребледня, очите му гледаха като хипнотизирани, устните му безмълвно помръдваха. Така изтекоха няколко секунди, после от устата му излетя див вик на ужас, а тялото му се оттласна назад с такава сила, че столът се прекатури. Хейуърд и униформените се втурнаха да го укротят.
— За Бога, Пендъргаст! — скочи на крака Уокси. — Какво толкова му казахте?!
— Май това, което трябваше — промърмори агентът и се обърна към Хейуърд: — Направете необходимото да го успокоите. Мисля, че капитан Уокси може да го поеме оттук нататък.
— Кой е всъщност тоя тип? — попита Дагоста, докато асансьорът ги връщаше обратно в отдел „Убийства“.
— Не съм сигурен за името му — сви рамене Пендъргаст.
— Но със сигурност не е Джефри, нито пък Джофри. И не е човекът, когото търсим.
— Кажи го на Уокси.
— Това, което току-що наблюдавахме, се нарича параноидна шизофрения, обременена от множествени личностни отклонения — меко обясни Пендъргаст. — Вероятно забеляза как този човек се люшкаше между различни личности. В един момент е див и необуздан — роля, която за нас е крайно неубедителна. В следващия момент се превъплъщава в убиеца — друга, доста по-опасна роля. Чу го, нали? „Започна да ми съска като някаква египетска змия…“ А после се нарече Джефри Херувимчето.
— Чух го, разбира се — кимна Дагоста. — Говореше така, сякаш току-що са му връчили Десетте Божи заповеди.
— Точно така. Аз също забелязах, че дрънканиците му имат структурата на писаното слово. А след това осъзнах, че цитира стар стих от Кристофър Смарт, който носи заглавието „Jublilate Agno“.
— Не съм го чувал.
— Неизвестна творба на малко известен автор — леко се усмихна Пендъргаст. — Но трябва да я прочетеш, защото има изключително силно въздействие. Авторът я създал в състояние на умопомрачение, докато лежал в затвора за длъжници. Един дълъг пасаж е посветен на котката му Джофри, която според него преживяла метаморфозата на пеперудите.
— Добре де, но какво общо има това с нашия гласовит приятел долу?
— Той явно се идентифицира с тази котка.
— С котката? — изгледа го скептично Дагоста.
— Защо не? Кит Смарт го е правил. Имам предвид истинския Кит Смарт, разбира се… Изключително впечатляващ образ на метаморфозата. По всяка вероятност нещастникът е бил учен или любител поет, преди да се побърка. Извършил е убийство, разбира се, но това е станало по нещастно стечение на обстоятелствата. Но колкото до другото… — Пендъргаст махна с ръка. — По всичко личи, че той не е човекът, когото търсим.
— Прав си, най-вече заради отношението му към снимките — подкрепи го Дагоста. Всички добри следователи знаят, че изображението на жертвата или някоя вещ от местопрестъплението привличат като магнит погледа на убиеца, но този този Джофри изобщо не беше погледнал снимките на стената.
— Именно.
Вратите на асансьора се отвориха с тихо съскане и малката групичка пресече оперативната зала към остъклената кутийка на лейтенанта.
— За подобно заключение говори и фактът, че това убийство няма нищо общо със светкавичната бързина при останалите — добави Пендъргаст. — А невротичното идентифициране на тоя тип със споменатата поема свърши останалото. — Отвори вратата, изчака Дагоста да си седне на мястото и продължи: — Но нека загърбим тази неприятна история. Какво стана с проучването, за което помолих?
— Трябва да е дошло със сутрешната поща — промърмори Дагоста, разрови купчината на бюрото си и измъкна лист принтерна хартия. — Ето го… Осемдесет и пет на сто от жертвите са мъже. Деветдесет и двама са жители на Манхатън, включително и временните…
— Интересуват ме общите за всички жертви признаци.
— Аха, добре… — Нова пауза. — Фамилиите на всички започват с букви, различни от И, С, Ю, В и З.
Пендъргаст само се усмихна.
— Всички са над дванадесет и под петдесет и шест годишни. Никоя от жертвите не е родена през ноември.