— Ако трябва, изпратете няколко! — остро отвърна Хорлокър. — Опитайте се да проникнете от няколко места едновременно, така поне един екип ще се добере до мястото, за което говорим!
— Чакайте малко, сър — възрази Мастърс. — Вие не сте в състояние да ми кажете количеството и състоянието на… както и да му викате там. Обстановката е съвършено непозната, а мрежата от тунели под Манхатън е изключително сложна. Хората ми положително ще изпаднат в доста трудна ситуация, като вземем предвид опасността от засади и всичко останало.
— Всичко опира до Гърловината — намеси се инженер Хаусман, нервно стиснал със зъби химикалката си.
— До какво? — погледна го неразбиращо Хорлокър.
— Гърловината — повтори човекът от кметството. — Цялата канализация в района се събира в една изпускателна тръба на около сто метра под земята. Тунелите „Астор“ се намират точно под нея.
— Значи отивате там! — отсече в микрофона Хорлокър. — Отцепвате района около тази тръба и започваме операцията оттам! Ясно?
— Слушам, сър — отвърна след кратко колебание Мастърс.
— Така ще ги хванем в капан.
— Може би. — Съмнението в гласа на командоса си пролича дори в репродуктора. — А после какво? Не можем да ги обсадим, не можем и да ги изтикаме оттам. Ще изпаднем в безизходица, а и за подобна операция е нужно време…
Марго стрелна с очи Дагоста, върху чието лице се беше изписало отвращение. Още от самото начало той предлагаше точно това.
— Нямаме време, по дяволите! — извика Хорлокър и стовари юмрук върху масата. — Кметът и губернаторът ще ме разкъсат! Упълномощен съм да предприема всички мерки за спиране на убийствата и точно това мисля да направя!
Нетърпеливата решителност на Хорлокър пролича по-ясно в момента, в който решението беше взето. Какво ли му е казал кметът по време на поверителния телефонен разговор? — зачуди се Марго.
Инженер Хаусман извади химикалката от устата си и поклати глава:
— Откъде да знаем, че тези същества живеят именно в тунелите „Астор“? Напомням ви, че манхатънските подземия са изключително обширни.
Хорлокър се извърна към Марго и тя прочисти гърлото си, разбрала, че е на ход.
— Доколкото ми е известно, в тунелите живеят много бездомници. И те няма как да не забележат, ако някъде долу са се появили неизвестните „същества“, както ги нарече господин Хаусман. Пък и нямаме причини да се отнасяме с недоверие към думите на онзи Мефисто. Ако споменатите същества притежават част от характерните особености на звяра Мбвун, те със сигурност ще избягват светлината. Колкото по-надълбоко е леговището им, толкова по-добре за тях. — Замълча за миг, после бързо добави: — Разбира се, по-точни сведения в това отношение ще предостави докладът на Пендъргаст…
— Благодаря, достатъчно — прекъсна я началникът на полицията и се наведе над репродуктора: — Надявам се, че всичко е ясно, Мастърс! Действайте!
В този момент вратата рязко се отвори и тихото поскърцване на гума върху плочките оповести завръщането на Фрок. Марго бавно вдигна глава, сякаш се страхуваше от изражението на възрастния учен.
— Моля да бъда извинен от всички присъстващи — простичко рече той и приближи количката си към масата. — Докато се разхождах из коридорите на музея, направих опит да погледна на нещата максимално обективно. В резултат стигнах до извода, че е много вероятно да съм сбъркал. Трудно е да призная това, включително и пред самия себе си. Но теорията на Марго безспорно обяснява фактите, които са ни известни. — Обърна се към младата жена и добави: — Моля те да ми простиш, драга. Аз съм само едно уморено старче, което упорито и сляпо се придържа към собствените си незначителни теории, особено когато нещата опират до еволюцията…
— Много благородно! — цъкна с език Хорлокър. — Но да оставим настрана душевните терзания, ако обичате…
— Трябват ни по-подробни карти — разнесе се гласът на Мастърс. — И повече информация за начина на действие на противника.
— А бе, ти не чу ли какво ти казах? — кресна извън себе си началникът на полицията. — Нямаме време за геоложки проучвания! — завъртя се рязко и заплашително изръмжа към безмълвния до този момент капитан: — Нещо да кажеш, Уокси?
Отговори му мълчание.
Извърнал глава към широкия прозорец, Уокси беше забил поглед в тревата на Сентрал Парк сякаш очакваше там да се изпише така нужният отговор.
Фрок изчака малко и подхвърли:
— По всяка вероятност първите две жертви са били отнесени от пороя…
— По тази причина ги извадихме от канала готини и запазени — мрачно изръмжа Хорлокър. — Но какво от това?