— Пази се — каза тя.
— Ще се пазя, любов моя — обеща Вогъл.
— Добре дошли в Цзюцюан — каза Гуо Минг. — Надявам се, че полетът е бил поносим?
Сю Бин преведе думите му, докато Теди се настаняваше на второто най-хубаво място в галерията.
— Да, благодаря — кимна той. — Гостоприемството на вашите хора е забележително. Много мило от ваша страна, че уредихте да дойдем до тук с частен самолет.
— За моите хора беше чест да работят с вашия екип — изтъкна Гуо Минг. — Последният месец беше изключително интересен. Прикачихме американска сонда към китайска ракета… мисля, че това се случва за пръв път в историята.
— Да, и показва, че любовта към науката е универсално качество на всички народи — подчерта Теди.
Гуо Минг кимна.
— Хората ми останаха дълбоко впечатлени от трудовата етика на вашия колега Мич Хендерсън. Той е много отдаден на работата си.
— Той е трън в задника — промърмори ядно Теди. Сю Бин се поколеба, преди да преведе, но все пак го направи.
Гуо Минг се засмя.
— Вие можете да кажете това. Аз — не.
— Обясни ми пак — помоли Ейми, сестрата на Бек. — Защо се налага да излизаш от кораба?
— Вероятно няма да се наложи — отговори Бек. — Просто трябва да съм готов.
— Защо?
— В случай че сондата не може да се скачи с нас. Ако нещо се обърка, аз трябва да изляза и да я придърпам.
— Не можете ли просто да преместите „Хермес“?
— Изключено — каза Бек. — „Хермес“ е огромен. Не е предвиден за фини маневри.
— И защо трябва да си ти?
— Защото аз съм специалистът по обходите.
— Но нали си лекарят на мисията?
— Така е — потвърди Бек. — Но тук всички имаме по няколко роли. Аз съм лекарят, биологът и специалистът по обходите. Командир Люис е нашият геолог. Йохансен е системният оператор, но освен това отговаря за техническото обезпечение на реактора. И така нататък.
— Ами онзи, хубавецът… Мартинес? — попита Ейми. — Той какво прави?
— Той пилотира МСА и МИА — отвърна Бек. — Освен това е женен и има дете, флиртаджийке.
— Добре де. Ами Уотни? Той за какво отговаряше?
— Той е нашият ботаник и инженер. И не говори за него в минало време.
— Инженер? Като Скоти от „Стар Трек“?
— Нещо такова — каза Бек. — Ремонтира разни неща.
— Сигурно това му е от полза в момента.
— И още как.
— Странни птици са тези китайски генийчета — отбеляза Мич. — Но са построили добра ракета.
— Браво — каза Теди. — А как е свръзката между ракетата и нашата сонда?
— Всичко е екстра — отвърна Мич. — В ЛРД са следвали спецификациите с все точките и запетайките. Пасват си като парченца от пъзел.
— Някакви притеснения?
— Всъщност, да. Притеснявам се какво ядох снощи. Боя се, че в чинията ми имаше око.
— Сигурен съм, че не е имало око.
— Тукашните инженери приготвиха ястието специално за мен — поясни Мич.
— Значи може и да е имало око — вметна Венкат. — Те те мразят.
— Защо?
— Защото си задник, Мич — избухна Венкат. — Пълен задник. С всички.
— Няма проблем. Стига сондата да стигне до „Хермес“, могат да правят каквото щат.
— Махни на татко! — подкани Мариса и размаха ръчичката на Дейвид пред камерата. — Помахай на татко!
— Много е малък и не разбира какво става — каза Мартинес.
— Да, но само си помисли как ще се фука, като тръгне на градина — засмя се Мариса. — Моят татко е ходил до Марс. А твоят какво работи?
— Вярно, голяма работа съм — съгласи се той. Мариса продължи да размахва ръката на Дейвид пред камерата. Дейвид беше по-заинтригуван от другата си ръка, която беше заета да бърка енергично в носа му.
— Е — каза Мартинес. — Бясна си.
— Как позна? — попита Мариса. — Опитах се да го скрия.
— Заедно сме, откакто бяхме на петнайсет. Познавам кога си бясна.
— Съгласил си се да удължат мисията с петстотин трийсет и три дни — изтъкна тя. — Ужасен си.
— Мда — промърмори Мартинес. — И аз стигнах до извода, че това е причината да си бясна.
— Синът ти ще е в детската градина, когато се върнеш. Няма да има никакви спомени с теб.