— Знам — каза Мартинес.
— А аз трябва да чакам още петстотин трийсет и три дни, преди да правя секс!
— Същото важи и за мен — отбеляза отбранително той.
— През цялото време се тревожа — добави жена му.
— Да, знам. Съжалявам. Тя си пое дълбоко въздух.
— Ще се справим някак.
— Да, ще се справим — кимна той.
— Добре дошли в „Докладът на Уотни“ на Си Ен Ен. Днес наш гост е директорът на марсианските мисии Венкат Капур. Ще си говорим на живо по сателитна връзка с Китай. Д-р Капур, благодаря ви, че сте с нас.
— Благодаря и аз за поканата — каза Венкат.
— Е, д-р Капур, разкажете ни за „Тайянг Шен“. Защо отиваме чак в Китай, за да изстреляме сондата? Защо не го направим тук, в Щатите?
— „Хермес“ няма да навлезе в околоземна орбита — отговори Венкат. — Само ще мине покрай Земята на път за Марс. И скоростта му е гигантска. Трябва ни ракета, която не просто може да преодолее земната гравитация, но и да развие скоростта на „Хермес“. Единствено „Тайянг Шен“ може да направи това.
— Разкажете ни за самата сонда.
— Трябваше да я сглобим за минимален срок — обясни Венкат. — Лабораторията за реактивно движение имаше само трийсет дни за работа по сондата с изискване за максимална ефективност, но не за сметка на безопасността. Най-простичко казано, сондата представлява обвивка, пълна с храна и други провизии. Разполага със стандартен сателитен двигателен пакет за маневриране, но извън това е просто черупка с багаж.
— И това ще бъде ли достатъчно, за да стигне до „Хермес“?
— До „Хермес“ ще я транспортира ракетата. Двигателите са само за финото маневриране при скачването. В ЛРД нямаха време да монтират навигационна система. Затова сондата ще бъде контролирана дистанционно от пилот.
— Кой ще я контролира? — попита Кати.
— Пилотът на „Арес 3“ майор Рик Мартинес. Когато сондата наближи „Хермес“, той ще поеме контрола над нея и ще я насочи към дока за скачване.
— Не звучи много научно — засмя се Кати.
— Има и още по-ненаучна част — усмихна се Венкат. — Ако сондата не успее да се скачи с кораба по някаква причина, Бек ще излезе в открития космос, ще отвори сондата и ще пренесе съдържанието й до шлюза.
— Все едно внася вкъщи покупки от кварталното магазинче? — попита Кати.
— Именно — кимна Венкат. — По наши сметки ще трябва да го направи на четири курса. Но това е в краен случай. Не очакваме никакви проблеми с процеса на скачване.
— Звучи сякаш се опитвате да покриете всички възможни сценарии — усмихна се водещата.
— Налага се. Ако не получат тези запаси… е, трябва на всяка цена да ги получат.
— Благодаря ви, че отделихте време да отговорите на тези въпроси.
— За теб винаги, Кати.
Той се размърда на стола. Не знаеше какво да каже. След миг извади кърпичка от джоба си и изтри потта от оплешивяващото си чело.
— Ами ако сондата не стигне до вас?
— Опитай се да не мислиш за това — каза Йохансен.
— Майка ти е толкова притеснена, че дори не събра сили да дойде.
— Съжалявам — промълви Йохансен и сведе поглед.
— Няма апетит, загуби си съня, през цялото време й е лошо. И аз не съм много по-добре. Защо ви карат да правите това, не разбирам.
— Никой не ме „кара“ да го правя, татко. Сама пожелах.
— Защо причиняваш това на майка си, за бога? — настоя той.
— Съжалявам — повтори смутено Йохансен. — Уотни е колега от екипажа. Не мога да го оставя да умре.
Той въздъхна.
— Ще ми се да те бяхме възпитали в повече егоизъм. Тя се засмя тихичко.
— И как изобщо се озовах в тази ситуация? — жално продължи той. — Та аз съм мениджър по продажбите на завод за салфетки. Защо дъщеря ми е в космоса?
Йохансен сви рамене.
— Винаги си имала дарба за точните науки — продължи той. — И това ми се струваше прекрасно! Пълна отличничка. Другаруваше си с други генийчета, които бяха толкова срамежливи, че никога не биха се осмелили да флиртуват с теб. Не създаваше никакви проблеми. Дъщерята мечта за всеки баща, това беше ти.
— Мерси, тате. Аз…
— А после се озова на онази гигантска бомба, която те изстреля към Марс. Буквално.
— Всъщност — поправи го тя — ракетата само ни изстреля в орбита. Стигнахме до Марс благодарение на йонния двигател с ядрено захранване.