— Вогъл — каза Люис в микрофона на слушалките си. — На позиция ли си?
Вогъл чакаше във все още херметизирания въздушен шлюз 2, със скафандър, но без шлем.
— Да, на позиция съм и в готовност — отвърна той. Щеше да излезе от кораба, ако Бек изпаднеше в беда и имаше нужда от помощ.
— Добре, Мартинес — каза командирът. — Вкарай я.
— Слушам, командире.
— Разстояние четиресет и три метра, скорост 2.3 метра в секунда — докладва с ясен глас Йохансен.
— Всички показания са в номинала — отбеляза Мартинес.
— Слаба ротация на сондата — каза Йохансен. — Относителната скорост на въртене е 0.05 оборота в секунда.
— Всичко под 0.3 е добре — изтъкна Мартинес. — Системата за улавяне ще се справи.
— Сондата е в периметъра на ръчно улавяне — докладва Бек.
— Разбрано — каза Люис.
— Разстояние двайсет и два метра, скорост 2.3 метра в секунда — съобщи Йохансен. — Ъгълът е добър.
— Ще я забавя малко — каза Мартинес и прати указания на сондата.
— Скорост 1.8… 1.3… — докладва Йохансен. — 0.9… стабилизира се на 0.9 метра в секунда.
— Разстояние? — попита Мартинес.
— Дванайсет метра — отговори Йохансен. — Постоянна скорост от 0.9 метра в секунда.
— Ъгъл?
— Ъгълът е добър.
— Значи може да успеем и с автоматичното улавяне — прецени Мартинес. — Ела при татко, миличка.
Сондата се носеше бавно към дока за скачване. Свързващото й рамо — дълъг метален триъгълник — влезе във фунията на дока, като пристърга леко по ръбовете. Докът придърпа рамото, като автоматично ориентираше сондата. Няколко силни звънтящи звука проехтяха из кораба, после компютърът докладва успешно скачване.
— Скачването завършено — каза Мартинес.
— Херметизацията е отлична — докладва Йохансен.
— Бек — каза Люис по връзката. — Няма да има нужда от услугите ти.
— Разбрано, командире — отвърна той. — Затварям шлюза.
— Вогъл, прибирай се — нареди Люис.
— Разбрано, командире — потвърди той.
— Налягането при шлюза на сто процента — докладва Бек. — Влизам в кораба… вътре съм.
— И аз — каза Вогъл.
Люис натисна един бутон на слушалките си.
— Хюст… ъъ… Цзюцюан, скачването със сондата завършено. Без усложнения.
— Радвам се да го чуя, „Хермес“ — чу се гласът на Мич по връзката. — Докладвай състоянието на всички провизии, след като ги извадите и прегледате.
— Разбрано, Цзюцюан.
Люис свали слушалките си и се обърна към Мартинес и Йохансен.
— Разтоварете сондата и подредете провизиите. Аз ще ида да помогна на Вогъл и Бек да свалят скафандрите си.
Мартинес и Йохансен се понесоха по коридора към скачващия док.
— Е — попита пилотът. — Кого би изяла най-напред?
Тя го стрелна с поглед.
— Защото си мисля, че аз съм най-вкусен — продължи той и сгъна ръка със свит юмрук. — Гледай само. Чист мускул.
— Не е смешно.
— Аз съм свободно отглеждан, да знаеш. На царевична диета.
Тя поклати глава и се оттласна да набере скорост.
— Стига де! Мислех, че обичаш мексиканско!
— Изобщо не те слушам — извика през рамо тя.
20.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 376
Най-сетне приключих с модификациите на марсохода!
Най-трудно ми беше да измисля как да осигуря животоподдържащите системи. Всичко останало беше просто тежка физическа работа. Много физическа работа.
Зарязал бях дневника, затова нека ви разкажа накратко какво стана:
Първо, трябваше да довърша дупките с дрелката, която уби „Патфайндър“. После изпилих милион малки парченца сплав между дупките. Добре де, бяха седемстотин четиресет и девет, но имах чувството, че са милион.
Така се сдобих с една голяма дупка в караваната. Препилих ръбовете, за да не са твърде остри.
Помните ли палатките? Изрязах дъното на едната и онова, което остана, беше с точния размер и форма. Използвах лепящи ленти да го прикрепя към дупката откъм вътрешността на караваната. След като залепих и херметизирах няколкото теча, които открих, се получи хубав голям балон на покрива й. Разширеното херметизирано пространство е предостатъчно да побере оксигенатора и атмосферния регулатор.