Платнището на Подслона е еластично. Когато го напълниш с въздух, се стреми към сферична форма. А тази форма не е полезна. Затова Подслонът и палатките имат подове от специален материал. Състои се от малки сегменти, които не се прегъват на повече от сто и осемдесет градуса по шевовете и това позволява на пода да запази плоската си форма.
Основата на палатката е шестоъгълна. Имам още една основа — от другата палатка, която в момента е балон. Когато приключа с преустройството, спалнята ми ще има два долепени шестоъгълника за под със стени наоколо и грубо скроен таван.
Доста лепило ще отиде за този проект.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 387
Палатката е висока метър и двайсет. Не е направена за удобство. Направена е да приюти астронавтите, докато колегите им от екипажа се притекат на помощ. Аз искам два метра височина. Искам да стоя вътре прав! Не е кой знае какво, нали?!
На хартия е лесно да се направи. Просто трябва да скроя парчета от платнището, да ги изрежа, да ги залепя заедно, после да ги прикрепя с лепило към съществуващите стени и под.
Но ще е нужно много платнище. В началото на мисията имах шест квадратни метра резерв и повечето вече използвах за други цели. Най-вече да запуша пробойната, заради която Подслонът гръмна.
Проклетият въздушен шлюз 1.
Накратко, спалнята ми има нужда от трийсет квадратни метра материал. Много повече, отколкото ми е останало. За щастие, имам алтернативен източник на платнище — самия Подслон.
Проблемът е (съсредоточете се, защото тук нагазваме в много сложна наука), че ако изрежа дупка в Подслона, въздухът ще излети на секундата.
Ще трябва да разхерметизирам Подслона, да отрежа каквото ми трябва, после пак да го сглобя (в по-малък вариант). Днес цял ден се занимавах с шев и кройка, по-точно само с кройка на този етап — опитвах се да реша колко и какви парчета платнище ще ми трябват. Важно е да не прецакам нещата, затова пресметнах всичко три пъти. Дори си направих макет от хартия.
Подслонът представлява купол. Ако отнема платнище от стените близо до пода, мога да смъкна останалото платнище надолу и да го запечатам. Така Подслонът Ще заприлича на килнат купол, но това не е проблем.
Важното е да го херметизирам добре. Така де, ще живея в него само още шейсет и два дни.
Нарисувах кройките на стената с маркер. После ги мерих и проверявах няколко пъти от страх да не сбъркам.
Цял ден се занимавах с това. Може да не изглежда много, но сметките и разкрояването се оказаха трудна работа. Стана време за вечеря.
Вече от седмици карам на картофи. Теоретично, при три четвърти дажба би трябвало още да ям порциони. Но е трудно да спазваш намален хранителен режим, затова аз ям картофи.
Имам достатъчно да ми стигнат до изстрелването, следователно няма да умра от глад. От друга страна, вече ми се повръща от картофи. Те са богати на фибри, така че… нека кажем, че е добре дето съм единственият човек на тази планета.
Запазил съм си пет порциона за специални случаи. Надписал съм ги. „Заминаване“ ще изям в деня, когато потегля за Скиапарели. „Половината път“ ще изям, когато измина първите хиляда и шестстотин километра, а „Пристигане“ — когато стигна до кратера.
Четвъртият се казва „Оцелял съм след нещо, което е трябвало да ме убие“, защото някаква голяма прецаквация със сигурност ще се случи, убеден съм в това. Не знам какво ще е, но ще се случи. Марсоходът ще се повреди или ще получа смъртоносни хемороиди, или ще налетя на враждебен марсианец, или някаква друга гадория. Когато това стане (и ако оцелея), ще изям въпросния порцион.
Петият е запазен за деня на излитането. „Последно ядене“.
Май името не е чак толкова добро.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 388
Започнах деня с един картоф. Прокарах го с чаша марсианско кафе. Така наричам напитката, състояща се от чаша гореща вода с разтворена в нея таблетка кофеин. Истинското кафе свърши преди месеци.
Първата ми задача за деня беше да инвентаризирам внимателно Подслона. Трябва да се погрижа за всичко, което може да пострада от загубата на налягане. Разбира се, всичко в Подслона вече премина съкратен курс по разхерметизация преди няколко месеца. Но този път процесът ще е контролиран и аз искам да го направя както трябва.