— Добре ли си, Венк? — чу се глас откъм прага. Венкат се завъртя със стола си.
— Май да — отвърна.
— Можеше да кажеш няколко думи на службата.
— Не исках. И ти го знаеш.
— Да, знам. И аз не исках да произнасям реч. Но съм директорът на НАСА. Очаква се от мен да го направя. Сигурен ли си, че си добре?
— Да, да, ще се оправя.
— Добре — кимна Теди и влезе. — Да се връщаме на работа тогава.
— Както кажеш — вдигна рамене Венкат. — Като за начало, подпиши разрешението за сателитно време.
Теди се облегна с въздишка на стената.
— Пак ли това?
— Да — потвърди Венкат. — Пак това. Какъв е проблемът?
— Добре де. Припомни ми. Какво точно целиш? Венкат се наведе напред.
— „Арес 3“ се оказа провал, но все още може да спасим нещо от мисията. Имаме финансиране за пет мисии „Арес“. Мисля, че Конгресът може да одобри финансиране и за шеста, стига да ги притиснем.
— Не знам, Венк…
— Просто е, Теди — настоя Венкат. — Евакуираха се на шестия ден. На Марс има провизии и оборудване за почти целия им престой. Една нова мисия би струвала нищожна част от стойността на нормална експедиция. Обикновено са нужни четиринайсет снабдителни сонди, които да подготвят мястото. А сега бихме могли да изпратим необходимото с три. Или дори с две.
— Венк, мястото е пометено от пясъчна буря със скорост на вятъра от сто седемдесет и пет километра в час. Бог знае какви са щетите.
— Точно затова ми трябват снимки — обясни Венкат. — Няколко снимки на района, не кой знае какво. А от тях ще научим много.
— Какво например? Мислиш, че ще рискуваме да пратим хора на Марс, без да сме сигурни, че всичко функционира идеално?
— Не е нужно да е идеално — побърза да възрази Венкат. — Каквото е повредено, ще го заменим. Единственото, което наистина трябва да работи, е МИА. А ние така или иначе ще пратим нов излитащ апарат.
— И по снимките ще разберем какво е повредено? Едва ли.
— Това ще е само първата стъпка. Екипажът се евакуира, защото имаше риск вятърът да повреди МИА. Подслонът е конструиран да издържи и при по-лошо време. Нищо чудно изобщо да не е пострадал. А това ще се види на снимките. Ако платнището се е пробило, въздухът е излетял и Подслонът се е сринал. Ако обаче още стои, тогава няма причина да смятаме, че апаратурата вътре е пострадала по какъвто и да било начин. Колкото до марсоходите, те са тежки и здрави. Могат да издържат всяка пясъчна буря. Нека просто погледна каква е ситуацията на Марс, Теди, само това искам.
Теди сведе очи.
— Не си единственият, който иска сателитно време. Предстоят снабдителните мисии за „Арес 4“. Трябва да се концентрираме върху кратера Скиапарели.
— Не разбирам, Теди. Какъв е проблемът? — не се отказа Венкат. — Имаме шанс да пратим допълнителна мисия. Дванайсет наши сателита обикалят около Марс, сигурен съм, че можеш да ми заделиш един-два за няколко часа. Ще ти дам прозорците за всеки от сателитите — кога ще са на подходящото място и ъгъл за снимки на „Арес 3“…
— Не става въпрос за сателитното време, Венк — прекъсна го Теди.
Венкат замръзна.
— Тогава… но… какво…
Теди сведе отново поглед.
— Дейността ни е публична. При нас няма секретна или тайна информация.
— И?
— Всички снимки, които направим, стават публично достояние на мига.
— Е, и?
— Тялото на Марк Уотни вероятно е на двайсетина метра от Подслона. Може да е полузаровено в пясъка, но пак ще се вижда ясно, с антена в гърдите при това. Направим ли снимки, всички ще го видят.
Венкат го зяпна. Първо невярващо, после гневно.
— Ти затова ли вече два месеца ме мотаеш със сателитното време?
— Венк, стига…
— Сериозно, Теди? Страх те е от проблем с имиджа?
— Знаеш, че медиите полудяха по смъртта на Уотни. Едва сега шумът започва да затихва — отвърна с равен глас директорът. — Вече два месеца ни засипват с критики. Днешната заупокойна служба ще позволи на хората да сложат точка, а на медиите — да захапят някоя друга история. А ти искаш отново да цъфнем на първите страници.
— И какво да направим? Той няма да се разложи. Ще си лежи там вечно.
— Няма да е вечно — възрази Теди. — След година пясъкът ще го е покрил.
— Една година? — възкликна Венкат и скочи. — Това е нелепо. Не можем да чакаме година за снимките.