— Абсолютно — потвърди Венкат. — Нека се справят с емоционалната травма, след като стъпят на твърда земя, а не докато летят в космоса.
— Това ще е най-обсъжданата тема след „Аполо 11“ — поклати глава Ани. — Как изобщо ще го скриете от тях?
Теди сви рамене.
— Лесно. Ние контролираме комуникацията с тях.
— Мамка му — изруга Ани и отвори лаптопа си. — Кога искате да го съобщим официално?
— Ти какво ще предложиш? — попита Теди.
— Хм. Можем да задържим снимките двайсет и четири часа, после сме длъжни да ги публикуваме. Заедно с изявление. Хората така или иначе ще стигнат до същия извод, затова е по-добре да ги изпреварим, за да не изглеждаме пълни идиоти.
— Добре — кимна Теди. — Напиши изявлението.
— Пълна каша е това. Пълна каша — изсумтя тя.
— А ние? — обърна се Теди към Венкат. — Каква ще е първата ни стъпка оттук насетне?
— Първата ни стъпка е комуникацията — каза Венкат. — От снимките става ясно, че комуникационните системи на Подслона са съсипани. Ще ни трябва друг начин за връзка. Свържем ли се с него, ще направим оценка на ситуацията и ще измислим нещо.
— Добре — съгласи се Теди. — Хващай се на работа. Вземи колкото хора ти трябват, от който отдел решиш. Екипът ти ще работи без ограничения, ако трябва и денонощно. Намерете начин да се свържете с него. В момента това е основната и единствената ти задача.
— Ясно.
— Ани, гледай никой да не чуе за това, преди да направим официалното изявление.
— Хубаво — кимна тя. — Кой друг знае?
— Само ние тримата и Минди Парк от сателитен контрол — каза Венкат.
— Ще говоря с нея — обеща Ани.
Теди стана и отвори мобилния си телефон.
— Отивам в Чикаго. Ще се върна по-късно днес.
— Защо? — попита Ани.
— Там живеят родителите на Уотни — обясни той.
— Трябва да им го съобщя лично, преди новината да взриви медиите.
— Ще са щастливи да научат, че синът им е жив — каза Ани.
— Да, жив е — отвърна Теди. — Но ако сметките ми са верни, Уотни ще умре от гладна смърт. Няма как да му помогнем навреме. Разговорът, който ми предстои, ще е тежък.
— Мамка му — отрони замислено Ани.
— Нищо? Съвсем нищо? — простена Венкат. — Шегувате ли се? Двайсет експерти работиха върху проблема дванайсет часа. Имаме комуникационна мрежа за милиарди долари. И ми казвате, че няма никакъв начин да се свържем с него?
Двамата мъже в кабинета на Венкат се размърдаха притеснено на столовете си.
— Той няма радио — каза Чък.
— Всъщност — поправи го Морис, — има радио, но няма чиния.
— Работата е там — продължи Чък, — че без чиния сигналът трябва да е изключително силен…
— Адски силен, човече — вметна Морис.
— … за да стигне до него — довърши Чък.
— Обмислихме варианта с марсианските сателити — каза Морис. — Те поне са близо. Но сметките не излизат. Дори „Суперсървейър 3“, който има най-силния предавател, трябва да е четиринайсет пъти по-мощен…
— Седемнайсет пъти — поправи го Чък.
— Четиринайсет — настоя Морис.
— Не, седемнайсет е. Забравяш амперажния минимум за отоплителите, които да поддържат…
— Момчета — прекъсна ги Венкат. — Схванах проблема.
— Извинявай.
— Извинявай.
— Вие извинявайте, че съм толкова рязък — каза Венкат. — Снощи съм спал има-няма два часа.
— Няма проблем — отвърна Морис.
— Колко резервни комуникационни системи имат мисиите „Арес“? — попита Венкат.
— Четири — отговори Чък.
— Три — заяви Морис.
— Не, четири са — поправи го Чък.
— Той попита за резервни системи — настоя Морис. — Значи не включва основната система.
— О! Добре де. Значи три.
— В такъв случай общо четири системи — заключи Венкат. — Обяснете ми как така сме изгубили и четирите.
— Ами — поде Чък. — Основната система минава през голямата сателитна чиния. Нея я е издухала бурята. Резервните са свързани с МИА.
— Мда — кимна Морис. — МИА си е един вид машина за комуникации. Може да говори със Земята, с „Хермес“, дори със сателитите около Марс, ако се наложи. И има три независими системи, така че нищо, освен сблъсък с метеорит, да речем, да не прекъсне комуникацията.
— Проблемът е — добави Чък, — че командир Люис и другите са излетели с МИА при евакуацията.