Прекъсна го почукване на вратата. Венкат вдигна поглед и видя Минди.
— Извинете, че ви прекъсвам — каза тя.
— Няма нищо. Едно прекъсване ще ми дойде добре. Какво има?
— Той тръгна — съобщи Минди. Венкат се отпусна тежко на стола си.
— Не прилича на тестови преход, така ли?
Минди поклати глава.
— Отдалечи се от Подслона по права линия, кара почти два часа, излезе за кратко от марсохода, после кара още два. Според нас е излязъл, за да смени батериите.
Венкат въздъхна издълбоко.
— Дали пък не е по-продължителен тест? Нещо като преход с преспиване?
— Вече е на седемдесет и шест километра от Подслона — уточни Минди. — Ако е преход с преспиване, едва ли би се отдалечил толкова, не мислите ли?
— Да, права си — съгласи се Венкат. — По дяволите. Екипите прегледаха всички възможни сценарии. Няма начин Уотни да стигне до района на „Арес 4“ със сегашните си ресурси. Няма данни да е натоварил оксигенатора и водния рециклатор на марсохода. Животоподдържащите системи няма да издържат дълго време.
— Не мисля, че е тръгнал към района на „Арес 4“ — отбеляза Минди. — А ако е тръгнал натам, значи е избрал странен маршрут.
— О?
— Движи се на юг-югозапад. Кратерът Скиапарели е на югоизток.
— Добре, значи има надежда — каза Венкат. — Какво прави в момента?
— Презарежда. Заложил е всичките соларни клетки — обясни Минди. — Последния път презареждането му отне дванайсет часа. Мислех да се прибера вкъщи и да поспя малко, ако няма проблем.
— Да, звучи добре. Ще видим утре какво ще направи. Може да обърне назад към Подслона.
— Да, може — каза Минди, без да е убедена.
— Добре дошли отново след рекламите — каза Кати към камерата. — Разговаряме с Маркъс Уошингтън от централното управление на пощите. Е, господин Уошингтън, ако съм разбрала правилно, мисията „Арес 3“ е причинила прецедент в американските пощенски услуги. Бихте ли обяснили по-подробно за нашите зрители?
— Ъъ, да — поде Маркъс. — Повече от два месеца всички го мислеха за мъртъв. Междувременно пощите отпечатаха марка с неговия лик. Двайсет хиляди марки бяха отпечатани и разпратени до пощенските станции в страната.
— А после се оказа, че е жив — каза Кати.
— Да — кимна Маркъс. — Спряхме отпечатването веднага и иззехме марките от подразделенията си, но се оказа, че хиляди вече са продадени. Проблемът е, че не печатаме марки с ликовете на живи хора.
— И това не се е случвало преди? — попита Кати.
— Не. Нито веднъж в историята на американските пощи.
— Сигурна съм, че в момента цената им е доста висока.
Маркъс се засмя.
— Може би. Но не твърде висока. Както казах, продадени са били хиляди. Марката ще е рядка, но не чак толкова.
Кати се засмя на свой ред, после се обърна към камерата.
— Разговаряхме с Маркъс Уошингтън от централното управление на американските пощи. Ако сте си купили марка с лика на Марк Уотни, приберете я на сигурно място. Благодаря ви, че бяхте с нас, господин Уошингтън.
— Благодаря за поканата — отговори Маркъс.
— Следващият ни гост е д-р Айрин Шийлдс, психолог към програмата „Арес“. Добре дошли при нас, д-р Шийлдс.
— Благодаря — каза Айрин и нагласи щипката с микрофона си.
— Познавате ли Марк Уотни лично?
— Разбира се — потвърди Айрин. — Правех ежемесечни психологически оценки на всички членове на екипажа.
— Какво можете да ни кажете за него? За светогледа му, за личните му качества?
— Ами — започна Айрин, — той е много умен. Всички те са умни, разбира се. Но той е изключително изобретателен и умее да разрешава проблеми.
— Което може да му спаси живота — вметна Кати.
— Така е — кимна Айрин. — Освен това е много добър човек. Жизнерадостен и със страхотно чувство за хумор. Вечно разказва вицове. В месеците преди изстрелването екипажът беше подложен на тежки тренировки. При всички се наблюдаваха признаци на стрес и униние. Марк не правеше изключение, но избиваше стреса си с още повече вицове. Разсмиваше всички.