Изпражненията ми са още по-ценни. Този естествен тор е жизненоважен за картофените ми насаждения, а в момента аз съм единственият му източник на Марс. За щастие, космическите мисии бързо те научават как да сереш в плик. И ако си мислите, че вонята е страшна, когато отворя кутията с пикня, представете си каква смрад се разнася, след като разтоваря ремаркето.
След това излизам да прибера соларните клетки. Защо не съм го направил предната вечер ли? Защото демонтирането и подреждането на соларни клетки в пълен мрак не е приятно занимание. Установих това по трудния начин.
След като подредя соларните клетки на покрива, се прибирам в марсохода, пускам си евтина музика от седемдесетте и потеглям. Пърпоря си с двайсет и пет километра в час, максималната скорост на возилото. В кабината е удобно. Облечен съм леко — с тънка риза и панталони, които срязах над коленете, — защото РТГ пече здраво. Когато стане много горещо, махам залепената с тиксо изолация от корпуса. Когато ми стане студено, я залепвам обратно.
Пътувам почти два часа, преди батерията да се изтощи. Излизам набързо, колкото да откача изтощената и да закача пълната, после се прибирам за втория етап на дневния си пробег.
Теренът е съвсем равен. Шасито на марсохода е по-високо и от най-големите камъни наоколо, а хълмовете са полегати, загладени от пясъчните бури.
Когато и втората батерия се изтощи, идва ред на следващия ми обход за деня. Свалям соларните клетки от покрива и ги слагам на земята. През първите няколко дни ги подреждах в редица. Сега ги слагам както ми падне, стига да са близо до марсохода. Последното е продиктувано от най-обикновен мързел.
После идва най-скучната част от деня. Дванайсет часа пълна скука. Започва сериозно да ми писва от марсохода. Отвътре е голям колкото пикап. Доста просторно, ще кажете, но я пробвайте да стоите осем дни в пикап. Нямам търпение да се заема с картофите си в безпределната шир на Подслона.
Подслонът ми липсва. Откачено, нали?
Мога да избирам между смотани сериали от седемдесетте и няколко романчета за Поаро. Но през повечето време мисля как да се добера до „Арес 4“. Рано или късно ще се изправя сериозно пред този проблем. Как, по дяволите, ще измина три хиляди и двеста километра в тая консервна кутия, без да се побъркам? Пътуването ще отнеме петдесетина дни. Ще трябва да взема водния рециклатор, оксигенатора, вероятно и няколко от големите батерии на Подслона, както и допълнителни соларни клетки, защото ще ми трябва енергия за гореспоменатото оборудване. Къде ще сместя всичко това?! Тези мисли ме преследват безмилостно в дългите скучни дни.
Накрая се стъмва и умората ме наляга. Намествам се между пакетираната храна, водните резервоари, допълнителния кислороден резервоар, купищата въглеродни филтри, кутията с пикня, пликовете с лайна и личните си вещи. Направил съм си импровизирано гнездо от анцузи на колегите, плюс одеялото и възглавницата си. Иначе казано, нощем спя върху купчина боклуци.
Като си говорим за спане… Айде, лека.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 80
По мои сметки съм на стотина километра от „Патфайндър“. Официалното му наименование е „Мемориална станция «Карл Сейгън»“, но при цялото ми уважение към Карл мога да я наричам както си искам. Защото аз съм кралят на Марс.
Както вече споменах, пътуването е дълго и отегчително. А тепърва ми предстои обратният път. Но аз все пак съм астронавт, хора. Дългите и отегчителни пътувания са ми професия.
Навигацията е проблемна.
Навигационният маяк на Подслона има обхват четиресет километра, след това става неефективен. Знаех, че това ще е проблем, още докато планирах това свое малко пътешествие, затова родих гениална идея, която не сработи.
В компютъра има подробни карти и аз реших, че ще мога да се ориентирам по отличителните белези на терена. Оказа се, че не можеш да се ориентираш по отличителните белези на терена, когато такива липсват.
Спускаемият ни апарат кацна при делтата на отдавна изчезнала река. Добро място да търсиш микроскопични фосили. И още по-добро за други находки, защото водата, текла тук преди безброй години, е довлякла камънаци и почвени проби от хиляди километри. С кирка и лопата в ръце можехме да получим чудесна представа за геоложката история на планетата.