ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 97
Проработи!
Триста дяволи, проработи!
Току-що проверих сондата. Насочената антена сочи право към Земята! „Патфайндър“ си няма идея къде се намира, следователно не знае къде се намира и Земята.
Единственият начин да насочи антената си към нея, е да е получил сигнал! Знаят, че съм жив!
Потанцувах си, признавам. И още танцувам. Добре де, стига съм танцувал. Време е да си пообшуваме малко!
— Получихме отговор от насочената антена преди малко повече от половин час — съобщи Венкат на събралите се журналисти. — Незабавно наредихме на „Патфайндър“ да заснеме панорамен образ. Надяваме се, че Уотни ни е подготвил някакво послание. Въпроси?
Морето от репортери размаха ръце.
— Кати, да започнем с теб — каза Венкат и посочи жената.
— Благодаря. Установихте ли контакт с робота „Съджърнър“?
— Уви, не — отвърна Венкат. — Сондата още не се е свързала с робота, а ние няма как да се свържем с него самостоятелно.
— Какъв би могъл да е проблемът със „Съджърнър“?
— Не смея да гадая дори — каза Венкат. — След толкова време на Марс проблемът може да е всякакъв.
— И все пак?
— Предполагаме, че Уотни го е вкарал в Подслона. Сигналът на сондата не може да премине през платнището му. — Посочи към друг репортер: — Вие? Слушам ви.
— Марти Уест от новините на Ен Би Си. Как ще общувате с Уотни, след като системите заработят нормално?
— Това ще зависи от Уотни — отговори Венкат. — Разполагаме единствено с камерата. Той би могъл да пише бележки и да ни ги показва. Но как ние ще му отговаряме, е по-сложен въпрос.
— В смисъл? — попита Марти.
— В смисъл, че разполагаме единствено с платформата на камерата. Това е единствената подвижна част. Има много начини да предаваме информация чрез въртенето на платформата, но няма как да уведомим Уотни за използвания код. Ще трябва той да измисли нещо и да ни го каже. Топката е в неговото поле.
Посочи към следващия репортер.
— Питайте.
— Джил Холбрук, Би Би Си. С трийсет и две минутен интервал и въртяща се платформа като единствен начин за комуникация, разговорът ще е доста бавен, нали така?
— Да, бавен ще е — потвърди Венкат. — В момента на Ацидалийската равнина е рано сутрин, а тук, в Пасадена, едва минава три след полунощ. Ще стоим пред екраните цяла нощ и това е само началото. Мисля да приключим с въпросите засега, панорамната снимка трябва да пристигне след няколко минути. Ще ви държим в течение.
Венкат напусна залата за пресконференции и се запъти с бърза крачка към импровизирания контролен център на „Патфайндър“. Проби си път през навалицата до комуникационната конзола.
— Нещо ново, Тим?
— Колкото искаш — отвърна мъжът. — Но зяпаме този черен екран, защото е значително по-интересен от марсианските кадри.
— Голям умник си, Тим — подхвърли Венкат.
— Тъй вярно, сър. Брус се добра до него.
— Остават още няколко секунди — каза той. Времето минаваше в мълчание.
— Нещо пристига — съобщи Тим. — Мда. Панорамното изображение.
Общ спад на напрежението се разля из стаята, докато образът се отваряше бавно на последователни вертикални ивици.
— Марсианска повърхност… — мърмореше Венкат, докато ивиците се разгъваха една след друга. — Още повърхност…
— Краят на Подслона! — възкликна Брус, сочейки монитора.
— Подслонът — кимна с усмивка Венкат. — Още от Подслона… още… това съобщение ли е? Това е съобщение!
Вертикалните ивици разкриха бележка, написана на ръка и вдигната на височината на камерата с помощта на тънка метална пръчка.
— Имаме бележка от Марк! — обяви Венкат на висок глас, така че всички в стаята да го чуят.
Ръкопляскания, които бързо утихнаха.
— Какво пише? — попита някой. Венкат се наведе към екрана.
— Пише… „Ще ви пиша въпроси… Приемате ли сигнал?“
— И?… — подкани го Брус.
— Само това пише — каза Венкат и сви рамене.
— Още една бележка — обади се Тим и посочи екрана, където се материализираше поредната вертикална ивица изображение.
Венкат се наведе отново.
— На тази пише: „Завъртете насам за «да»“.
— Добре. Разбирам накъде бие — кимна Брус.