— И в моя пише същото — каза Йохансен. — Съобщението е прекъснато преди края. Липсват данни. Дай ми секунда.
— Командире — включи се Мартинес от МИА. — Съобщение от Хюстън. Официално нареждат прекратяване на мисията. Бурята ще става все по-лоша.
— Разбрано — каза Люис.
— Изпратили са съобщението преди четири минути и половина — продължи Мартинес, — а сателитните им данни за бурята са отпреди девет минути.
— Ясно — отговори Люис. — Продължавай по протокола за излитане.
— Разбрано — потвърди Мартинес.
— Бек — обади се Йохансен, — имам суровия пакет от данни. Текстът е следният: КН 0, СП 0, ТТ 36,2. Тук връзката е прекъснала.
— Разбрано — мрачно каза Бек. — Кръвно налягане — нула, сърдечен пулс — нула, телесна температура — нормална.
Разговорът по канала утихна. Астронавтите вървяха упорито напред, влачеха крака през пясъчната буря, надяваха се на чудо.
— Температура нормална? — повтори Люис с нотка на надежда в гласа.
— Минава известно време, докато ъъ… — заекна Бек. — Докато се охлади.
— Командире — включи се Мартинес. — Наклонът вече е 10.5 градуса, с тенденция към 11.
— Разбрано — каза Люис. — Ти имаш ли готовност?
— Да — потвърди Мартинес. — Мога да излетя по всяко време.
— Ако се наклони още, ще можеш ли да излетиш, преди апаратът да е паднал напълно?
— Ами — смънка Мартинес, който не беше очаквал точно този въпрос. — Да, госпожо. Ще поема управлението ръчно и ще задам пълна тяга. После ще вдигна носа и ще превключа на автоматичен режим за излитане.
— Разбрано — каза Люис. — Всички да тръгват към апарата. Водете се по маяка в скафандъра на Мартинес. Така ще стигнете до шлюза на МИА. Качете се и се пригответе за излитане.
— Ами ти, командире? — попита Бек.
— Аз ще огледам още малко. Тръгвайте. Мартинес, ако МИА се наклони опасно, излитай.
— Наистина ли си мислиш, че ще те зарежа тук? — възпротиви се Мартинес.
— Току-що издадох заповед в този смисъл — отвърна Люис. — Вие тримата, тръгвайте към апарата.
Бек, Йохансен и Вогъл се подчиниха неохотно на заповедта и се повлякоха към МИА. Силният вятър ги спъваше на всяка крачка.
Без да вижда земята под краката си, Люис продължи напред. Спомнила си нещо, тя посегна към гърба си и откачи двете еднометрови сонди за пробиване на скали — беше ги прибавила към оборудването си сутринта, защото по план следобед трябваше да събират скални проби. Хвана по една във всяка ръка и ги повлече край себе си в успоредни линии.
След двайсет метра спря, обърна се и тръгна в обратната посока. Оказа се, че е невъзможно да върви в права линия. Нямаше видим ориентир, по който да се води, а ветровете я тласкаха встрани от курса с всеки свой порив. Пясъкът затрупваше краката й до средата на прасеца при всяка стъпка. Продължи напред, като сумтеше гневно.
Бек, Йохансен и Вогъл влязоха в шлюза. Предвиден за двама астронавти, той можеше да побере и трима по спешност. Докато чакаха налягането да се изравни, чуха гласа на Люис по радиото:
— Йохансен, инфрачервената камера на марсохода ще свърши ли някаква работа?
— Не — отвърна веднага Йохансен. — Инфрачервената светлина не прониква през пясъка, не повече от светлината във видимия спектър.
— За какво говори? — попита Бек, след като си махна шлема. — Тя е геолог, за бога. Знае, че инфрачервената светлина не прониква през пясък.
— Хваща се за сламки — каза Вогъл и отвори вътрешната врата. — Трябва да стигнем до кушетките. Побързайте.
— Не ми харесва тази работа — въздъхна Бек.
— И на мен, докторе — каза през рамо Вогъл, докато се качваше по стълбата. — Но командирът издаде заповед. Неподчинението няма да помогне.
— Командире — обади се Мартинес. — Наклонът е 11.6 градуса. Още един силен порив и ще се катурнем.
— А радарът? — попита Люис. — Може ли да засече скафандъра на Уотни?
— Абсурд — отговори Мартинес. — Конструиран е да засече „Хермес“ в орбита, а не метала в някакъв си скафандър.
— Нищо, опитай — настоя Люис.
— Командире — намеси се Бек, приплъзвайки се в ускорителната кушетка и нагласявайки слушалки на главата си. — Знам, че не искаш да го чуеш, но Уот… Марк е мъртъв.