— Разбрано — каза Люис. — Мартинес, опитай с радара.
— Слушам — отговори Мартинес.
Включи радара и зачака устройството да завърши автоматичната диагностика. Обърна се и погледна гневно Бек.
— Какво ти става, по дяволите?
— Току-що изгубих един приятел — отвърна Бек. — Не искам да изгубя и командира си.
Мартинес го изгледа сурово, после насочи вниманието си към радара и докладва по радиото:
— Радарът не засича нищо.
— Нищо? — попита Люис.
— Дори Подслонът му се губи — отвърна пилотът. — Пясъчната буря прецаква сензорите му. А дори да не беше така, няма достатъчно метал във… Мамка му! Вържете се! — изкрещя той на екипажа. — Падаме!
МИА се накланяше осезаемо и скърцаше зловещо.
— Тринайсет градуса — извика Йохансен от кушетката си.
Вогъл щракна последната катарама на предпазните колани и каза:
— Преминали сме равновесната точка. Апаратът няма да се изправи.
— Не можем да я оставим тук! — изрева Бек. — Нека падне, ще го оправим!
— Трийсет и два метрични тона плюс горивото — каза Мартинес. Ръцете му летяха по контролите. — Ако се удари в земята, ударът ще причини структурни повреди на резервоарите, основата, а вероятно и на вторичните двигатели. Няма начин да го поправим.
— Не можем да я зарежем тук! — каза Бек. — Не можем.
— Имам един последен трик. Ако не сработи, действам според заповедите на Люис.
Мартинес включи орбиталната маневрираща система и й зададе продължителен тласък от дюзите при носа. Малките дюзи се бореха геройски срещу инертната маса на накланящия се апарат.
— ОМС ли използваш? — попита Вогъл.
— Не знам дали ще се получи. Накланяме се сравнително бавно — отговори Мартинес. — И сякаш забавяме…
— Аеродинамичните шапки са се изстреляли автоматично — отбеляза Вогъл. — Бая ще ни пораздруса при изкачването през атмосферата с три дупки в корпуса на апарата.
— Благодаря, че ме уведоми — сопна се Мартинес. Поддържаше тласъка от дюзите при носа и наблюдаваше показанията за наклона. — Хайде де…
— Още сме на тринайсет градуса — докладва Йохансен.
— Какво става при вас? — обади се Люис по радиото. — Не ви чувам. Отговорете.
— Изчакай секунда — отвърна Мартинес.
— 12.9 градуса — съобщи Йохансен.
— Получава се — каза Вогъл.
— Засега — вметна Мартинес. — Не знам дали маневреното гориво ще стигне.
— 12.8 градуса — докладва Йохансен.
— Горивото на ОМС е на шейсет процента — каза Бек. — Колко ти трябва, за да се скачиш с „Хермес“?
— Десет процента, ако не сгафя нещо — отвърна Мартинес и внесе корекции в ъгъла на тласъка.
— 12.6 — каза Йохансен. — Изправяме се.
— Или вятърът е поутихнал — добави Бек. — Гориво на четиресет и пет процента.
— Има опасност да повредим дюзите — предупреди ги Вогъл. — ОМС не е предвидена за продължителни тласъци.
— Знам — каза Мартинес. — Ако се наложи, мога да скача апарата и без предни дюзи.
— Още малко… — обади се Йохансен. — Добре, вече сме под 12.3 градуса.
— Изключвам ОМС — обяви Мартинес и прекрати тласъка.
— Изправянето продължава — докладва Йохансен. — 11.6… 11.5… задържа се на 11.5.
— Горивото на ОМС е на двайсет и два процента — съобщи Бек.
— Да, виждам — каза Мартинес. — Ще стигне.
— Командире — обади се Бек по радиото. — Трябва да дойдеш в апарата веднага.
— Така е — присъедини се Мартинес. — Него вече го няма, госпожо. Уотни го няма вече.
Четиримата зачакаха отговора на своя командир.
— Разбрано — каза тя след кратка пауза. — Тръгвам.
Лежаха в мълчание, овързани в кушетките си, готови за излитане. Бек погледна към празната кушетка на Уотни, видя, че и Вогъл прави същото. Мартинес пусна диагностика на ОМС дюзите при носа. Резултатите не бяха окуражителни. Той вписа повредата в пилотския дневник.
Въздушният шлюз влезе в цикъл. Люис съблече скафандъра си и се качи в кабината. Върза се безмълвно в кушетката, лицето й — замръзнала маска. Единствен Мартинес дръзна да проговори:
— Още съм на ръчно управление — съобщи тихо той. — Готов за излитане.
Люис затвори очи и кимна.
— Съжалявам, командире — каза Мартинес, — но трябва гласно да…
— Излитай — нареди тя.