— Да, госпожо — отвърна уставно Мартинес и активира последователността от команди.
Основата изхвърли скачващите скоби и те паднаха на земята. Секунди по-късно се активира предзапалването, то на свой ред активира двигателите и МИА подскочи нагоре.
Апаратът набираше бавно скорост. Свирепите пориви на вятъра се опитваха да го отклонят от курса. Регистрирал проблема, софтуерът насочи кораба под ъгъл към вятъра, за да компенсира отклонението.
Корабът олекна заради изразходваното гориво и ускорението му стана по-осезаемо. Скоро апаратът достигна максималното си ускорение. Граница, наложена не от мощността на двигателите му, а от издръжливостта на пътниците.
С издигането си през атмосферата корабът плати данък на отворените ОМС дюзи. Апаратът се тресеше силно, астронавтите буквално се мятаха в кушетките. Мартинес и софтуерът по излитането държаха нещата под контрол, но битката беше жестока от началото до края. Турбуленцията намаля и накрая изчезна напълно с изтъняването на атмосферата.
Внезапно двигателите замлъкнаха. Първият етап беше завършен. Екипажът изпадна в безтегловност за няколко секунди, после телата им натежаха отново с началото на втория етап. Изпразнените резервоари с горивото за първия етап се откачиха от кораба. Щяха да паднат през атмосферата и да се разбият някъде на планетата долу.
Вторият етап издигна кораба още по-високо, до ниска орбита. Беше по-кратък и протече много по-гладко от тежкия първи етап.
Двигателят млъкна отново и унила тишина измести врявата отпреди малко.
— Главният двигател изключен — докладва Мартинес. — Времетраене на излитането: осем минути и четиринайсет секунди. Курс за скачване с „Хермес“.
При нормални обстоятелства едно успешно излитане би било повод за радост и ентусиазирани коментари. Сега обаче цареше мълчание, прекъсвано от тихия плач на Йохансен.
Четири месеца по-късно…
НАСА мразеше да губи в бездействие време, което може да се използва за проучвания. Полетите до и от Марс бяха точно толкова изпълнени с планирани задачи, колкото и престоят на повърхността на планетата. Екипажът изоставаше съвсем малко с работния график за обратния полет. Графикът беше предвиден за шестима, а не за петима.
Бек се опитваше да не мисли защо му се налага да прави експерименти с растения при нулева гравитация. Огледа внимателно големината и формата на папратовите листа, направи снимки и вписа наблюденията си в дневника.
С това задачите му за деня приключиха. Погледна часовника си. Точно навреме. Данните скоро щяха да се заредят. Той се оттласна и заплува покрай реактора към стълбата на Конус-А.
Плъзгаше се с краката напред покрай стълбата, но скоро протегна ръка да се хване за една от стъпенките, защото центростремителната сила на въртящия се кораб го улови. Докато стигне до Конус-А, гравитацията беше достигнала 0.4 g.
Изкуствената гравитация не беше просто лукс — благодарение на нея мускулатурата им оставаше във форма. Без изкуствена гравитация по време на полета през първата си седмица на Марс щяха да се учат да ходят. Специалните упражнения можеха да поддържат сърцето и костите им здрави, но още не беше измислена система, която да държи мускулатурата им в такава кондиция, че да са в работен режим още от ден 1.
А понеже корабът така или иначе предлагаше възможност за изкуствена гравитация, те се възползваха от нея и при обратния полет.
Йохансен седеше пред конзолата си. Люис беше до нея, а Вогъл и Мартинес се носеха недалече от тях. Пристигащият пакет данни носеше имейли и гласове от дома. Това беше тяхната централна емисия новини.
— Зареди ли се вече? — попита Бек, когато влезе в мостика.
— Почти — отвърна Йохансен. — На деветдесет и осем процента е.
— В добро настроение си, Мартинес — посочи Бек.
— Вчера синът ми е навършил три — усмихна се широко пилотът. — Сигурно са пратили снимки от партито. Ами ти, чакаш ли нещо специално?
— Не — поклати глава Бек. — Само отзиви за един научен доклад, който написах преди няколко години.
— Зареди се — съобщи Йохансен. — Личните имейли са препратени към лаптопите ви. Има телеметричен ъпдейт за Вогъл и системен ъпдейт за мен. Хм… има и гласово съобщение до целия екипаж.
Погледна през рамо към Люис. Тя сви рамене.
— Пусни да го чуем — каза.
Йохансен отвори съобщението и се облегна назад.