14.
АУДИОДНЕВНИК: ДЕН 119
ГЛАСОВ ЗАПИС:
Лежа тук от известно време и се опитвам да отгатна какво е станало. Би трябвало да съм далеч по-притеснен, но здравата си ударих главата и явно ударът е имал успокояващ ефект.
И така…
Така…
В шлюза съм. Виждам Подслона през прозорчето, на петдесетина метра е, ако не и повече. По принцип шлюзът трябва да е прикачен към Подслона, един вид е негова неразделна част. Сега не е. Което е проблем.
Шлюзът лежи на хълбока си в момента и се чува постоянно съскане. Така че или изпуска въздух, или си имам змии за компания. И в двата случая съм загазил.
Освен това по време на… каквото там, по дяволите, се случи… съм се подмятал като топче за пинг-понг и визьорът ми се е строшил. Въздухът е пословично неотзивчив, стигне ли се до гигантски зейнали дупки в скафандъра ти.
Подслонът прилича на спукан балон, сринал се е. Така че дори скафандърът ми да беше жив и здрав, не би имало къде да отида. Дотук с тази линия на мисли.
Трябва да се съсредоточа. Както и да се измъкна от проклетия скафандър. Голям е, а шлюзът е малък. И без това не ми върши никаква работа.
АУДИОДНЕВНИК: ДЕН 119
ГЛАСОВ ЗАПИС:
Положението не е толкова страшно, колкото изглежда.
Все още съм прецакан, така си е. Но не безнадеждно.
Не съм сигурен какво е станало с Подслона, но марсоходът най-вероятно е в ред. Не е идеалното убежище, но все е по-добре от телефонна будка с теч.
В момента съм със скафандъра на Бек. Моя не съм го обличал от ден 6, когато се нанизах на шиш. Скафандърът на Бек ми беше горе-долу добре по размер и нямаше дупки. Защо това е важно в момента? Защото, за разлика от моя скафандър, този си има недокоснат лепящ комплект.
Не се въодушевявайте излишно. Нищо няма да спаси скафандъра. Въпреки грандиозното си име лепящият комплект е просто конусовидна дюза със силно инстантно лепило в единия край. Максималната дупка, която може да запуши, е с диаметър осем сантиметра. А и — нека си говорим честно, — ако имаш деветсантиметрова дупка в скафандъра си, ще си умрял много преди да извадиш лепящия комплект.
Все пак комплектът е актив, с който да запуша пробойната в шлюза. А за момента това е задачата с най-висок приоритет.
Ако се съди по теча, дупката е малка. А и сега, когато визьора го няма, скафандърът следи околната среда в целия шлюз и компенсира загубата на въздух. Но това няма да трае дълго — само докато резервите му се изчерпят.
Трябва да намеря дупката. Ако се съди по звука, тя е някъде при краката ми. Сега, след като се измъкнах от скафандъра, мога да се обърна и да огледам мястото.
Нищо не виждам… чувам го, но… тук някъде е, но не знам къде.
Сещам се само за един начин да открия дупката — като запаля огън!
Да, да, знам. Голяма част от хрумванията ми включват подпалването на разни неща. И да, съзнателното палене на огън в малки затворени пространства обикновено е ужасна идея. Но ми трябва дим. Мъничко дим.
Както обикновено, налага се да работя с материали, които нарочно са направени да не горят. Ала конструкторският гений на НАСА няма никакъв шанс пред един решителен астронавт с бутилка чист кислород подръка.
Скафандрите са изцяло изработени от негорими материали. Шлюзът — също. Дори дрехите ми са огнеупорни, дори конците.
Първоначалният ми план беше да проверя соларната инсталация за евентуални повреди, причинени от снощната буря, затова си бях взел кутията с инструменти. Прегледах с надежда съдържанието й, но там всичко е или от метал, или от огнеупорна пластмаса.
Току-що осъзнах, че всъщност разполагам с горим материал. Собственото ми окосмяване е такова. Трябва да свърши работа. В кутията с инструменти имам остър нож. Ще обръсна малко косми от ръката си и ще ги струпам на купчинка.
Следващата стъпка: кислород. Преди, когато превърнах хидразина във вода, разполагах с тръбички, торби за боклук и прочие луксозни стоки. Сега, уви, нямам достъп до такива високотехнологични трикове като насочен поток от чист кислород. Единственият ми вариант е да надхитря скафандъра, така че процентното съдържание на кислород да се повиши в целия шлюз. Надявам се четиресет процента да свършат работа.
Остава искрата.
Скафандрите имат електроника, но тя работи при много нисък волтаж. Едва ли мога да получа волтова дъга от нея. А и не ми се ще да съсипвам електрониката на скафандъра си — тя трябва да работи, за да стигна от шлюза до марсохода.