Колкото и да се оглеждам, не виждам друго подходящо, освен самия скафандър. По него има много материал, а имам и с какво да го отрежа. Помните ли как отрязах ивици от резервното платнище? Ножиците, с които го направих, са тук, в кутията с инструменти.
Ако отрежа парче от скафандъра, ще се отвори нова дупка в него. Но това ще е дупка, чиито форма и място мога да контролирам.
Мда… май ще се получи. Ще си отрежа ръката!
Е, не. Не моята ръка. Ръката на скафандъра. Ще отрежа ръкава под левия лакът. После ще срежа парчето по дължина, докато се получи правоъгълник. Кръпката ще е достатъчно голяма да я лепна върху визьора.
Материал, създаден да издържа атмосферно налягане? Да.
Лепило, създадено да запечатва пробойни при въпросното налягане? Да.
А дупката, която ще зейне в ръкава на скафандъра? За разлика от визьора, материята на скафандъра е еластична. Ще залепя краищата на среза под лакътя един към друг. Ще се наложи да държа лявата си ръка прилепена към тялото, вместо в ръкава, но място има достатъчно.
Ще трябва да пестя лепилото и да го размажа на много тънък слой, но пък то на практика е най-силното лепило, познато на човечеството. А и не е нужно да се получи съвършено запечатване, а само колкото да издържи, докато стигна на сигурно място.
А къде ще е това сигурно място? Идея си нямам.
Както и да е, да караме по ред. В момента задачата ми е да поправя скафандъра.
АУДИОДНЕВНИК: ДЕН 119
ГЛАСОВ ЗАПИС:
Лесно отрязах ръкава, още по-лесно го срязах по дължина, за да се получи правоъгълник. Ножиците са страхотни, казвам ви!
Почистването на стъклата, останали по визьора, отне повече време, отколкото очаквах. Едва ли са достатъчно остри, за да пробият материята на скафандъра, но предпочитам да не рискувам. А и не искам парченца стъкло да висят току пред лицето ми, когато облека скафандъра.
После дойде трудната част. След като счупих пломбата на дюзата с лепилото, имах точно шейсет секунди за работа. Взех с пръсти от лепилото и го размазах по най-бързия начин по периметъра на визьора. С останалото запечатах ръкава на скафандъра.
Притиснах правоъгълната кръпка към шлема. Притисках го силно с две ръце, а с коляно натисках залепения ръкав.
Притисках така сто и двайсет секунди, които преброих наум. Просто за всеки случай.
Изглежда, се получи добре. Лепилото се беше втвърдило на камък и кръпката не помръдваше. Междувременно обаче си бях залепил ръката за шлема.
Не се смейте.
Сега като си помисля, не е било добра идея да размажа лепилото с пръст. За щастие, дясната ми ръка още беше в движение. Сред пъшкане, сумтене и куп каруцарски псувни успях да стигна до кутията с инструменти. Извадих една отвертка и я използвах като длето, за да си освободя ръката (през цялото време се чувствах адски тъп).
През вградения в ръкава компютър накарах скафандъра да повиши вътрешното си налягане до 1.2 атмосфери. Кръпката върху визьора се изду навън, но лепилото издържа. Срязаният ръкав също се изду и за миг ми се стори, че шевът с лепилото ще се скъса, но и той издържа.
После проверих показанията за нивото на херметизация.
Не бяха много добри.
Скафандрите са предвидени за осем часа работа. Това се равнява на двеста и петдесет милилитра течен кислород, но за всеки случай скафандрите имат еднолитрова бутилка с O2. Ала това е само половината история.
Останалата част от въздуха е азот. Азотът е там, за да осигурява остатъка от нужното налягане. И когато има теч, загубите се компенсират с азот. Скафандърът има двулитрова бутилка с течен азот.
Скафандърът буквално бълваше въздух. За някакви си шейсет секунди налягането в целия шлюз нарасна до 1.2 атмосфери.
Да речем, че обемът на шлюза е два кубически метра. Надутият скафандър заема приблизително половината от този обем. Значи за една минута скафандърът е добавил 0.2 атмосфери в обем от един кубически метър. Това са двеста осемдесет и пет грама въздух (сметките ми са точни, повярвайте). Въздухът в бутилките е приблизително един грам на кубически сантиметър, следователно току-що бях загубил двеста осемдесет и пет милилитра.
Трите бутилки побират три хиляди милилитра. Голяма част от съдържанието им беше използвана да поддържа налягането в шлюза, преди аз да запуша цепнатината. С дишането си съм превърнал известно количество кислород във въглероден диоксид, който е бил уловен от филтрите на скафандъра.