ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 121
Наспах се добре през нощта, а през деня отбелязах голям напредък.
Най-напред подсилих залепването на ръкава. В шлюза бях размазал съвсем тънък слой от лепилото, защото повечето отиде за визьора. Този път имах цял лепящ комплект за ръкава и не го пестих. Получи се идеална херметизация.
Скафандърът ми пак беше еднорък, но поне не изпускаше въздух.
Вчера бях изгубил повечето си въздух, но все още имах кислород за половин час. Както казах по-рано, човешкото тяло не се нуждае от много кислород. Проблемът е в поддържането на налягането.
Разполагах с достатъчно време да се възползвам от резервните количества въздух на марсохода — нещо, което не можех да направя с протекъл скафандър.
Възможността за пълнене на бутилки от марсохода е само за спешни случаи. По протокол астронавтите излизат на обход с пълни бутилки и се прибират, преди въздухът им да е свършил. Марсоходът не е замислен за дълги преходи, не е предвиден за нощувки дори. Но за всеки случай има маркучи за пълнене на бутилки, прикрепени към корпуса. Кабината е доста претъпкана и в НАСА са решили да монтират системата отвън. А и повечето спешни ситуации, свързани с недостиг на въздух в скафандрите, се случват на открито.
Но бутилките се пълнят бавно, по-бавно, отколкото моят скафандър губеше въздух. Затова тази възможност не ми вършеше работа вчера. Сега обаче, когато скафандърът ми е в ред, пълненето на бутилките изобщо не ме затрудни.
След като свърших това и повторно проверих скафандъра за течове, се заех с най-спешните задачи. Натрупал бях доста опит със запечатването на пробойни, но все пак предпочитах здрав скафандър с два нормални ръкава.
Върнах се в Подслона. Този път не бързах, затова си намерих лост и с негова помощ освободих скафандъра на Мартинес изпод затисналата го маса. Отнесох го в марсохода.
Пуснах му подробна диагностика и най-сетне се напъхах в напълно функциониращ скафандър! Стана от втория път, но все пак стана!
Утре ще оправя Подслона.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 122
Днес първата ми работа беше да изпиша с камъни край марсохода две букви: ОК. Това би трябвало да успокои страховете на НАСА.
Върнах се отново в Подслона да преценя щетите. Основната ми задача е да възстановя конструкцията му и въздушното налягане. Чак след това ще поправям евентуалните повреди.
Подслонът представлява купол с еластична подпорна конструкция от пръти, които го държат изправен, и под от твърди, сгъваеми панели. Вътрешното налягане е ключов елемент за конструкцията му. Без налягане Подслонът просто се срива. Огледах прътите — нямаше счупени. Просто си лежаха на земята. Ще трябва да затегна сглобките на няколко, но това не е проблем.
Дупката на мястото на шлюз 1 е огромна, но не е непреодолима. Имам лепящи ленти и резервно платнище. Чака ме доста работа, но вярвам, че ще успея да оправя Подслона. Приключа ли с това, ще възстановя захранването и ще включа „Патфайндър“. Срещна ли проблеми с поправката на някой апарат, НАСА ще ми каже какво да правя.
Всичко това не ме притеснява в момента. Имам си далеч по-голяма грижа.
Фермата ми е мъртва.
При пълната загуба на налягане повечето вода се е изпарила. Температурата пък е далеч под точката на замръзване. Дори бактериите в почвата не могат да оцелеят след такава катастрофа. Част от насажденията ми са в палатки извън Подслона. Уви, те също са мъртви. Бях ги свързал чрез система от тръби с Подслона, за да поддържам въздушното налягане и температурата. Когато Подслонът гръмна, палатките също са изгубили вътрешното си налягане. А дори да не са, студът пак е убил растенията.
На Марс картофите вече са изчезнал вид.
Същото важи за торните червеи и почвените бактерии. Не ще успея да отгледам друго растение, нито едно.
А бяхме измислили всичко. Моята ферма щеше да ми осигури храна до ден 900. Снабдителната сонда щеше да кацне в ден 856. Краят на фермата слага край и на плана.
Порционите едва ли са пострадали от декомпресията. А картофите може да са мъртви, но все още са храна. Канех се да прибера реколтата, така че — един вид — катастрофата стана точно навреме.
Порционите ще ми стигнат до ден 400. Не мога да кажа докога ще ми стигнат картофите, докато не видя колко са родили. Но мога да направя някаква прогнозна сметка. Имах четиристотин стръка, всеки от тях вероятно е родил средно по пет картофа, което прави две хиляди картофа. При сто и петдесет калории всеки, ще трябва да ям по десет картофа на ден, за да оцелея. Което означава, че ще ми стигнат за двеста дни. Като теглим чертата, имам храна до ден 600.