— Тези диагностики често ли откриват проблем? — попита Теди.
В стаята се възцари тишина.
— Ъъ — заекна Морис. — Предлагаш да отменим напълно диагностиката?
— Не — каза Теди. — Питам колко често тестовете откриват проблем.
— При едно от двайсет изстрелвания.
— И колко от откритите проблеми са достатъчно сериозни да провалят мисията?
— Ами, не мога да кажа със сигурност. Половината, може би?
— Значи ако прескочим диагностиката, шансът мисията да се провали ще бъде едно към четиресет, така ли? — попита Теди.
— Това са 2.5% — вметна Венкат. — Достатъчно висок процент, за да отменим всяко нормално изстрелване. Не можем да поемем такъв риск.
— Това изстрелване много отдавна не е „нормално“ — спокойно заговори Теди. — Деветдесет и седем процента и половина е по-добре от нула. Някой сеща ли се за по-безопасен начин да си осигурим допълнително време?
Огледа хората около масата. Видя празни лица и празни погледи.
— Добре тогава. Съкращаването на времето за монтаж и отменената диагностика ни осигуряват единайсет дни. А ако Брус направи чудо и приключи по-рано със своята задача, Морис може да изпълни част от своите тестове.
— А останалите четири дни? — попита намръщеният Венкат. Още не можеше да се примири с отмяната на диагностиката.
— Сигурен съм, че Уотни ще успее да разпредели храната си така, че да издържи четири дни повече, пък било то и с цената на недохранване — каза Теди и погледна към доктор Келер.
— Аз… — започна Келер. — Не мога да препоръчам такова…
— Хора — прекъсна го Теди. — Разбирам позицията ви. Имаме си процедури и протоколи. Съкращаването на тези протоколи носи риск. Рискът означава неприятности за отделите ви. Но сега не е време да си покриваме задниците. Или поемаме рискове, или Марк Уотни умира.
— Рич — каза Майк.
Рич Парнъл гледаше втренчено монитора пред себе си. По бюрото и шкафовете отстрани бяха пръснати разпечатки, схеми и наръчници. Празни чаши за кафе имаше навсякъде, по земята се търкаляха опаковки от храна.
— Рич — повиши глас Майк.
Мъжът вдигна глава.
— Ъ?
— Какво правиш, по дяволите?
— Малък страничен проект. Исках да проверя нещо.
— Ами… няма проблем — поклати глава Майк, — но първо трябва да отхвърлиш възложените ти задачи. Поисках онези сателитни настройки преди две седмици, а ти още не си ги направил.
— Трябва ми време със суперкомпютъра — каза Рич.
— Трябва ти суперкомпютър да изчислиш рутинни сателитни настройки?
— Не, не, трябва ми за другото нещо, по което работя — поясни Рич.
— Стига, човече. Трябва да си свършиш възложената работа.
Рич се замисли за миг.
— Мислиш ли, че моментът е подходящ да си взема кратка отпуска? — попита той.
Майк въздъхна.
— Знаеш ли какво? Мисля, че това е идеалният момент да си вземеш отпуска.
— Супер! — усмихна се Рич. — Излизам в отпуска, смятано от този момент.
— Добре, добре — каза Майк. — Хайде, прибирай се. Почини си.
— А, не, няма да се прибирам — възрази Рич и се върна към изчисленията си.
Майк разтърка очи.
— Добре, както искаш. А за онези сателитни орбити?…
— В отпуска съм, Майк — отряза го Рич, без да вдига поглед.
Майк вдигна рамене и си тръгна.
(08:01) УОТНИ: Как върви моята пратка?
(08:16) ЛРД: Изоставаме малко от графика, но ще се справим. А междувременно, искаме да се върнеш към работата си. Подслонът очевидно е в добро състояние. Поддръжката ти отнема само дванайсет часа седмично. Ще запълним останалото ти време с проучвания и експерименти.
(08:31) УОТНИ: Страхотно! Писна ми да си седя на задника. Има да вися тук с години. По-добре да свърша нещо полезно.
(08:47) ЛРД: Точно такава е и нашата идея. Ще ти пратим работен график веднага щом научният екип го състави. Ще се състои предимно от обходи, геоложки проби, почвени тестове и ежеседмични медицински тестове, които ще си правиш сам. Откровено казано, това е най-доброто ни „извънредно“ марсианско време от сондата „Опортюнити“ насам.