Последното изискване го накара да изсумти. „Глупости на търкалета“ — помисли си. „Тайянг Шен“ нямаше грам стратегическо или военно значение. Беше непилотирана сонда, която щеше да остане в земна орбита за по-малко от два дни. След това щеше да потегли към соларна орбита между Меркурий и Венера. Щеше да е първата китайска сонда в орбита около Слънцето.
Ала Държавният съвет държеше всички изстрелвания да бъдат забулени в тайна. Дори онези, в които нямаше нищо секретно. По този начин другите държави нямало да знаят кои апарати съдържат класифициран товар и кои — не.
Почукване на вратата прекъсна писанията му.
— Влез — каза Гуо Минг. Нямаше нищо против, че го прекъсват.
— Добър вечер, шефе — поздрави заместник-директор Жу Тао.
— Тао, добре дошъл.
— Благодаря ви, шефе. Приятно е човек да се върне в Пекин.
— Как беше в Цзюцюан? — попита Гуо Минг. — Не твърде студено, надявам се? Никога няма да проумея защо са построили космодрума ни в средата на пустинята Гоби.
— Студено беше, но не нетърпимо — каза Жу Тао.
— Как върви подготовката по изстрелването?
— Радвам се да докладвам, че всичко върви по график.
— Браво — усмихна се Гуо Минг.
Жу Тао седна мълчаливо, вперил поглед в началника си.
Гуо Минг го погледна подканящо, но заместникът му нито стана да си ходи, нито продължи по темата.
— Нещо друго, Тао? — попита Гуо Минг.
— Ами… — започна Тао. — Чули сте за сондата „Ирида“?
— Да, чух — кимна Гуо и смръщи вежди. — Ужасна ситуация. Онзи беден човечец ще умре от глад.
— Може би — каза Жу Тао. — А може би не.
Гуо Минг се облегна назад в стола си.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид ракетата на „Тайянг Шен“, шефе. Нашите инженери направиха изчисленията и се оказа, че имаме достатъчно гориво за инжекционна орбита около Марс. Можем да стигнем до там за четиристотин и деветнайсет дни.
— Шегуваш ли се?
— Някога да съм се шегувал, шефе?
Гуо Минг стана и стисна с пръсти брадичката си. Закрачи напред-назад и след малко попита:
— Наистина ли можем да изпратим сонда до Марс?
— Не е кой знае какво, шефе — каза Жу Тао. — Вече сме изпращали няколко там.
— Да, знам, но наистина ли можем да пратим „Тайянг Шен“?
— Не, шефе — отвърна Жу Тао. — Тя е твърде тежка. Масивният топлинен щит я прави най-тежката непилотирана сонда, която сме конструирали някога. Точно затова ракетата й е толкова мощна. Но един по-лек товар спокойно може да стигне до Марс.
— Каква маса можем да изпратим? — попита Гуо Минг.
— Деветстотин четиресет и един килограма.
— Хм. Сигурен съм, че НАСА ще може да се вмъкне в тези ограничения. Защо не са се свързали с нас?
— Защото не знаят — отговори Жу Тао. — Цялата ни ракетна технология е класифицирана информация. Министерството на държавната сигурност дори разпространява дезинформация за възможностите ни. По очевидни причини.
— С други думи, те не знаят, че можем да им помогнем — каза Гуо Минг. — Ако решим да стоим настрана, никой няма да знае, че сме можели да помогнем.
— Точно така, шефе.
— Чисто хипотетично обаче… Ако решим да помогнем, какво следва?
— Времето ще бъде основният ни враг, шефе — отговори Жу Тао. — Предвид продължителността на полета и хранителните запаси, с които разполага техният астронавт, сондата ще трябва да бъде изстреляна в рамките на един месец. А дори така човекът ще гладува.
— Това съвпада с планираното изстрелване на „Тайянг Шен“.
— Да, шефе. Но на НАСА й трябваха два месеца да конструира „Ирида“ и видяхме каква цена плати за бързането.
— Това си е техен проблем — каза Гуо Минг. — Ние бихме отговаряли единствено за ракетата. Нея трябва да изстреляме от Цзюцюан — няма как да транспортираме осемстотинтонна ракета до Флорида.
— Евентуалното споразумение би включвало финансова компенсация от страна на американците, с други думи, ще трябва да ни платят ракетата — обясни Жу Тао. — А и Държавна сигурност сигурно би се зарадвала на подобно развитие, защото то ще означава, че американското правителство ще ни дължи услуга.
— Компенсацията няма да ни свърши работа — възрази Гуо Минг. — Знаеш колко скъпо излезе този проект, знаеш и колко се дърпаха в Държавния съвет по повод финансирането му. Ако някой се навие да им плати ракетата, ние тук няма да видим и петак от парите. Правителството ще ги върне в държавния бюджет, а ние ще останем без ракета. — Стисна ръце зад гърба си и продължи да крачи. — Колкото до другото, американският народ може и да е сантиментален, но правителството им не е. Американският Държавен департамент няма да размени нищо съществено срещу живота на един-единствен човек.