Обърна се към бялата дъска и започна да чертае основната организационна схема.
— Ще ми трябват два екипа. Екип 1 ще поеме външния корпус, насочващата система и двигателите. Целта е сондата да стигне до Марс, нищо повече. Но искам възможно най-безопасните системи. Най-добре ще е да използваме аерозолно ракетно гориво. Радио с максимална мощност, за да поддържаме връзка със сондата, и стандартен сателитен навигационен софтуер. Екип 2 ще поеме товара. Задачата им е да намерят начин да съхранят храната по време на удара. Ако протеиновите кубчета се ударят в пясък със скорост от триста метра в секунда, резултатът ще е пясък с аромат на протеини. Трябва да стават за ядене след удара. Общото тегло не трябва да надхвърля деветстотин четиресет и един килограма. Поне триста килограма трябва да са храна. Действайте.
— Ъъ, д-р Капур? — каза Рич, подал глава през прага на кабинета. — Имате ли минутка?
Венкат му махна да влезе.
— Вие сте?…
— Рич. Рич Парнъл — представи се той и влезе в кабинета, притиснал към гърдите си купчина омачкани листове. — От астродинамиката.
— Приятно ми е да се запознаем — каза Венкат. — Какво мога да направя за вас?
— Преди известно време ми хрумна нещо. И поработих върху него. — Тръсна купчината листове върху бюрото на Венкат. — Само да намеря резюмето…
Венкат погледна тъжно доскоро чистото си бюро, сега отрупано с разпечатки.
— Ето го! — възкликна доволно Рич и грабна един лист, но изражението му бързо повехна. — Не, не е това.
— Рич — каза Венкат. — Защо просто не ми кажеш за какво става въпрос?
Рич погледна разбърканите листа и въздъхна.
— Но аз бях подготвил толкова хубаво резюме…
— Резюме на какво?
— Как да спасим Уотни.
— Вече работим по въпроса — каза Венкат. — Отчаян опит, вярно, но…
— Онова с „Тайянг Шен“ ли? — изсумтя Рич. — Няма да стане. Не можете да подготвите сонда за Марс само за един месец.
— Но въпреки това ще се опитаме — изтъкна Венкат с нотка на раздразнение в гласа.
— О, извинете, груб ли съм? — попита Рич. — Не ме бива с хората. Понякога несъзнателно ставам груб. Ще ми се хората да ми казват, когато прекалявам. Всъщност „Тайянг Шен“ е от основно значение. Без нея идеята ми няма да сработи. Но сонда до Марс? Пфу! Глупост.
— Добре — кимна Венкат. — Твоята идея каква е?
Рич грабна един лист от бюрото.
— А, ето го най-сетне! — възкликна той и го подаде на Венкат с детинска усмивка.
Венкат взе резюмето и плъзна поглед по текста. Колкото по-нататък четеше, толкова по-широко се отваряха очите му.
— Сигурен ли си в това?
— Напълно! — грейна Рич.
— На някого друг казвал ли си?
— На кого бих могъл да кажа?
— Не знам — вдигна рамене Венкат. — На приятели?
— Нямам такива.
— А, държиш го под шапката си, значи.
— Нямам шапка.
— Това е просто израз.
— Така ли? — учуди се Рич. — Глупав е.
— Рич, ставаш груб.
— А, благодаря.
Вогъл,
Натресоха ме за твоя резерва и това даде неочакван резултат.
Онези в НАСА сигурно са решили, че ботаниката и химията имат нещо общо, защото и двете са от женски род. Така или иначе, измъдриха аз да съм резервният химик на мисията.
Помниш ли как те накараха да отделиш един ден, за да ми обясниш експериментите си? Подготовката за мисията тъкмо беше навлязла в най-интензивния си период. Може и да си забравил.
Та, ти започна обучението ми, като ме черпи бира. За закуска. Вие, немците, сте страхотни.
Както и да е, сега имам много време за губене, така че от НАСА ме затрупват с работа. И всичките ти химически тъпотии са в списъка. Трябва да правя скучни опити с епруветки, почва, нива на киселинност и прочие. Само от мисълта за това ми се доспива.
Животът ми е постоянна борба за оцеляване… разнообразена от някой и друг химически опит.
Честно, подозирам, че всъщност си някакъв суперзлодей. Химик си, говориш с немски акцент и си имал база на Марс… какво друго доказателство ми трябва?
— Какво, мамка му, е проект „Елронд“? — попита Ани.
— Трябваше да измисля нещо — каза Венкат.
— И измисли „Елронд“? — настоя Ани.