Сигурен съм, че си премислила стотици пъти всички възможни варианти, следователно разбираш, че не си могла да постъпиш различно (освен ако по чудо не бе развила ясновидски способности, преди бурята да ни застигне).
Сигурно си мислиш, че да загубиш член на екипажа е най-лошото нещо, което може да ти се случи. Не е вярно. Да загубиш целия екипаж е далеч по-лошо. А ти успя да предотвратиш това.
Но има нещо по-важно, което да обсъдим — каква е тази твоя мания по диското, за бога? Мога да разбера увлечението ти по телевизионните сериали от седемдесетте — така де, всички обичаме космати хора с огромни яки. Но диско? Диско?!
Вогъл провери позицията и ориентацията на „Хермес“ според зададения курс. Както обикновено, всичко беше наред. Освен че беше химикът на мисията, той беше и специалист по астрофизика. Макар че не беше нужно да си свръхексперт, за да се оправиш с навигацията.
Компютърът си знаеше маршрута. Знаеше кога да промени ъгъла на кораба, така че йонните двигатели да са насочени в правилната посока. Постоянно знаеше и точното местоположение на „Хермес“ — то се изчисляваше лесно според положението на Слънцето и Земята, а атомният часовник на борда винаги показваше точното време.
Освен в случай на тотален компютърен срив или друго катастрофално събитие, детайлните познания на Вогъл по астрофизика никога нямаше да влязат в употреба.
Завърши проверката на курса и пусна диагностика на двигателите. Функционираха при пълна мощност. Направи всичко това от каютата си. Контролът върху функциите на кораба можеше да се осъществява от всички бордови компютри. Дните, когато трябваше лично да отидеш в машинното, за да провериш двигателите, бяха останали в миналото.
Приключил със задачите си за деня, най-сетне му остана време да прочете имейлите си.
Прегледа набързо съобщенията, които НАСА бе сметнала за достатъчно важни, прочете първо най-интересните и отговори на някои. Прехвърли отговорите си в отделна папка — Йохансен щеше да ги излъчи към Земята заедно с останалата поща.
Погледът му се спря на един имейл от жена му. Озаглавен беше Unsere kinder (нашите деца). Нямаше текст, само прикачен файл със снимка. Вогъл повдигна вежда. Няколко неща правеха впечатление веднага. Първо, kinder трябваше да е написано с главна буква. Жена му Хелена, начална учителка в Бремен, никога не би допуснала такава грешка. Пък и помежду си двамата наричаха галено децата си Die Affen.
Опита се да отвори снимката, но програмата отговори, че файлът не може да бъде прочетен.
Тръгна по тесния коридор. Каютите на екипажа бяха разположени в непосредствена близост до външния корпус на постоянно въртящия се около оста си кораб с цел да се използва максимално изкуствената гравитация. Както обикновено, вратата на Йохансен беше отворена.
— Добър вечер, Йохансен — поздрави той. Всички спазваха един и същ денонощен режим и според него сега наближаваше време за лягане.
— О, здрасти — вдигна поглед от компютъра си тя.
— Имам проблем с един файл — каза Вогъл. — Дали не би могла да ми помогнеш?
— Казвай.
— Сега е личното ти време — извини се Вогъл. — Мога да дойда и утре, когато си дежурна.
— Няма проблем — каза тя. — За какво става въпрос?
— Файл със снимка. Не мога да го отворя.
— Къде е файлът? — попита тя и затрака по клавиатурата.
— При моята поща. Kinder.jpg.
— Ей сега ще го погледна.
Пръстите й полетяха по клавишите, прозорци се отваряха и затваряха на екрана.
— Да, определено има проблем с разширението — установи тя. — Вероятно е станала грешка при свалянето на файла. Ще го пусна през хекс-редактора, да видим дали ще изкараме нещо…
След миг съобщи:
— Изобщо не е jpg. А ASCII текстови файл. Прилича на… не знам на какво прилича. На купчина математически формули. — Махна към екрана. — Говори ли ти нещо?
Вогъл се наведе да погледне текста.
— Да — каза той. — Това е маневра. Промяна в курса на „Хермес“. Маневрата на Рич Парнъл, според заглавието.
— Какво е това? — попита Йохансен.
— Не съм чувал за такава маневра. — Плъзна поглед по таблиците. — Сложно е… много е сложно…
А после застина.
— Ден 549?! — възкликна той. — Mein Gott!