— Хмм… — изсумтя Йохансен и замълча. — „Хермес“ има четири дублиращи се летателни компютъра, всеки от които е свързан към три дублиращи се комуникационни системи. Ако който и да е от компютрите получи сигнал от коя да е комсистема, Хюстън ще е в състояние да ни отнеме контрола над кораба. Не можем да изключим комсистемите, защото така ще загубим телеметрията и навигацията. Не можем да изключим компютрите, защото така ще загубим контрол над кораба. Ще трябва да изключа дистанционния контрол във всяка система… Той е част от операционната система на компютрите, което значи, че трябва да пренапиша кода… да. Мога да го направя.
— Сигурна ли си? — настоя Люис. — Можеш ли да го изключиш?
— Да, не би трябвало да ме затрудни — кимна Йохансен. — Това е извънреден режим, не е от програмите с високо ниво на защита. Не е осигурен срещу враждебен код.
— Враждебен код? — усмихна се Бек. — Значи ще си нещо като хакер?
— Мда — усмихна се на свой ред Йохансен. — Май така излиза.
— Добре — каза Люис. — По всичко личи, че можем да го направим. Но не искам да се влияете един от друг при вземането на решение. Нека всеки реши сам за себе си. Ще си дадем двайсет и четири часа за размисъл. Всеки е свободен да промени решението си. След като времето изтече, ще говорите лично с мен или ще ми пратите имейл. Ако дори един от вас е против, ще отменя решението и няма да кажа на никого кой е бил против.
Люис ги изчака да си тръгнат от Кафето. Всички се усмихваха. И четиримата. За пръв път откакто бяха напуснали Марс, очите им грееха. Никой нямаше да промени решението си.
Връщаха се на Марс.
Всички знаеха, че Брендън Хач скоро ще ръководи космически мисии.
Издигаше се по служебната стълбица с максималната скорост, възможна в една толкова голяма и инертна организация като НАСА. Имаше репутацията на усърден служител, а уменията и лидерските му качества се виждаха с просто око.
Брендън беше дежурен в контролната зала всяка нощ от един до девет сутринта. Отличното представяне в тази му роля със сигурност вещаеше повишение. Вече бе обявено, че ще е помощник полетен контрольор за „Арес 4“, имаше голяма вероятност да се изкачи на самия връх за „Арес 5“.
— Полетен, тук КАПКОМ — чу се глас в слушалките му.
— Слушам, КАПКОМ — отвърна уставно Брендън. Макар да се намираха в едно и също помещение, комуникационният протокол беше задължителен. Всичко минаваше през радиовръзката и се записваше.
— Ъпдейт на статута от „Хермес“ извън графика.
„Хермес“ отстоеше на цели деветдесет светлинни секунди от Земята и гласовата комуникация беше непрактична заради голямото закъснение на сигнала. С изключение на кратките записи, които правеха за медиите, екипажът комуникираше с контролната зала чрез текстови съобщения и щеше да продължи в този дух, докато разстоянието между кораба и Земята не се скъсеше драстично.
— Разбрано — каза Брендън. — Изчети го.
— Аз… не знам, полетен — чу се отговорът след кратко мълчание. — Не е истински статут, а само едно изречение.
— Какво гласи?
— Цитирам: „Предупреждение към Хюстън: Рич Парнъл е истински гений“.
— Какво? — изненада се Брендън. — Кой, по дяволите, е Рич Парнъл?
— Полетен, тук телеметрия — чу се друг глас.
— Докладвай, телеметрия — подкани Брендън.
— „Хермес“ е встрани от курса.
— КАПКОМ, уведоми „Хермес“, че са излезли от курса. Телеметрия, подгответе коригиращ курс…
— Те вече знаят, полетен — прекъснаха го от телеметрията. — Отклонението не е случайно. Курсът е променен от екипажа. Данните показват зададена ротация от 27.812 градуса.
— Какво става, по дяволите? — заекна Брендън. — КАПКОМ, питай ги както става.
— Разбрано, полетен… съобщението изпратено. Отговор най-малко след три минути и четири секунди.
— Телеметрия, възможна ли е грешка в отчитащите системи?
— Не, полетен. Следим ги със сателитен контрол. Засечените координати съвпадат с промяната в курса.
— КАПКОМ, прегледай дневниците си и виж каква е била целта на предишната промяна в курса. Дали не е бил нареден сериозен завой, а някой е пропуснал да ни уведоми?
— Разбрано, полетен.
— Навигация, тук полетен — каза Брендън.
— Слушам, полетен — дойде отговорът на навигационния контрольор.
— Искам да изчислиш колко време могат да останат на сегашния курс, преди нещата да са станали необратими. В кой момент ще стане невъзможно да заходят за земна орбита.