— Веднага, полетен.
— И някой да разбере кой, по дяволите, е Рич Парнъл.
Мич си седеше преспокойно в кабинета на Теди.
— Защо го направи, Мич? — попита директорът.
— Кое? — отвърна на въпроса с въпрос Мич.
— Много добре знаеш за какво говоря.
— А, имаш предвид бунта на „Хермес“? — невинно попита Мич. — От това ще излезе страхотно заглавие за филм, между другото. „Бунтът на «Хермес»“. Страхотно звучи.
— Знаем, че ти си го направил — студено процеди Теди. — Нямаме представа как, но знаем, че ти си им изпратил маневрата.
— Значи имате доказателство, така ли?
Теди го изгледа гневно.
— Не. Още нямаме, но го търсим и ще го намерим.
— Сериозно? — повдигна вежди Мич. — С това ли си уплътнявате времето? Тоест по план трябва да подготвим снабдителна сонда за орбитално скачване и да измислим как Уотни да стигне до Скиапарели. Това си е бая работа.
— Прав си, да. Много работа имаме! — повиши тон Теди. — И то благодарение на теб. След малкия ти номер нямаме друг избор!
— Предполагаемо моят номер — поправи го Мич. — Ани навярно ще каже на медиите, че сме решили да рискуваме с маневрата, но няма да спомене и дума за бунта, прав ли съм?
— Разбира се — каза Теди. — Противното би означавало да ни се смее целият свят.
— В такъв случай мен май нищо не ме заплашва, нали? — ухили се Мич. — Не можете да ме уволните, че съм привел в действие политиката на агенцията. Тоест, че предполагаемо съм я привел в действие, пардон. И Люис не можете да пипнете по същите причини. А току-виж и Уотни оцелял. Всички печелят!
— Действията ти може да доведат до смъртта на целия екипаж — изтъкна Теди. — Замислял ли си се изобщо за това?
— Онзи, който им е пратил данните за маневрата, който и да е той — каза Мич, — само е предал информация. Люис е взела решението да я използва. Ако е позволила на емоциите да повлияят на преценката й, значи е калпав командир. А тя не е калпав командир.
— Ако докажа, че си бил ти, ще намеря начин да те уволня — предупреди го Теди.
— Няма проблем — вдигна рамене Мич. — Но ако не бях готов да поема всякакъв риск, за да спася живота на друг човек, значи бих бил… — Замисли се за миг, после довърши: — Значи бих бил като теб.
17.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 192
Мама му стара!
Те се връщат за мен!
Дори не знам как да реагирам. Нямам думи!
А имам да свърша милион неща, преди да хвана този рейс към вкъщи.
„Хермес“ не може да влезе в орбита. Ако аз не съм в космоса, когато се появят, ще ми помахат за довиждане и толкова.
Трябва да стигна до излитащия апарат на „Арес 4“. Дори НАСА признава това. А когато бавачките в НАСА препоръчват преход от три хиляди и двеста километра, значи яко си загазил.
Кратер Скиапарели, идвам!
Е, не веднага. Първо трябва да свърша гореспоменатите милион неща.
Пътуването ми до „Патфайндър“ е кратка разходка в сравнение с епичното пътешествие, което ми предстои. Трябваше да издържа само осемнайсет дни, което ми позволи да претупам доста неща. Този път ще е различно.
Средният ми пробег до „Патфайндър“ беше осемдесет километра на ден. При това темпо пътуването до Скиапарели ще трае четиресет дни. Нека са петдесет за по-сигурно.
Но въпросът не е само в разстоянието. След като стигна до кратера, ще трябва да си направя лагер и да поработя по модифицирането на МИА. По сметките на НАСА за това ще ми трябват трийсет дни, четиресет и пет за по-сигурно. Значи, общо за пътуването и модификациите — деветдесет и пет дни. Нека са сто, защото деветдесет и пет направо плаче да го закръглиш.
Следователно ще трябва да оцелея далече от Подслона в продължение на сто дни.
„Ами МИА? — чувам ви да питате (чувам ви в трескавото си въображение, тоест). — Той няма ли си някакви запаси? Въздух и вода поне?“
Ами, не. Няма си.
Има въздушни резервоари, но те са празни. Всяка мисия от програмата „Арес“ има нужда от много кислород, азот и вода, но няма смисъл да пращат допълнителни количества с МИА. Далеч по-лесно е екипажът да напълни резервоарите му от Подслона. За късмет на моите колеги от екипажа планът на мисията изискваше от Мартинес да напълни резервоарите на нашия МИА още в ден 1, което той и направи.