Дрелката вкарах през шлюза без никакъв проблем. Тя е дълга само метър и има формата на пневматичен чук. Ние вземаме скални проби прави, точно като астронавтите от „Аполо“
Освен това, за разлика от упражнението си с „Патфайндър“, този път разполагах с пълната и подробна схема на дрелката. Демонтирах батерията и свързах на нейно място захранващия кабел. После ги изнесох навън — дрелката и новия й кабел, — свързах ги към модифицираното захранващо устройство на марсохода и ги включих.
Сработи на секундата! Дрелката жужеше щастливо. Като по магия бях направил всичко както трябва още от първия опит. Страхувал се бях, че ще я изпържа или нещо такова.
А още не беше обед дори. Реших да се пробвам с пробиването.
(10:07) УОТНИ: Модификацията на захранващия кабел — завършена. Свързах го към дрелката и тя работи отлично. Има много време до мръкване. Пратете ми описание на дупката, която искате да я пробия.
(10:25) ЛРД: Радваме се да го чуем. Чудесно е, че ще започнеш разреза още днес. Само за уточнение: модификациите се отнасят до марсоход 1, който ние наричаме „караваната“. Марсоход 2 (който ти си модифицирал за пътуването до „Патфайндър“) засега остава в сегашния си вид.
Ще трябва да изрежеш парче от покрива, точно пред шлюза в задната част на марсохода. Дупката трябва да е с широчината на херметизираната кабина, тоест пълни два метра, и да е дълга поне два метра и половина.
Преди да започнеш с пробиването, начертай отвора върху караваната и я премести така, че камерата на „Патфайндър“ да я вижда. Ще те уведомим дали си начертал правилно линията на среза.
(10:43) УОТНИ: Разбрано. Ако не се чуем до 11:30, направете снимка на караваната.
Марсоходите са конструирани така, че да се скачват, и единият да дърпа другия. По този начин можеш да спасиш колегите си от екипажа, ако нещо се обърка. По същата причина марсоходите могат да си прехвърлят въздух по свързващи тръби. Тази малка хитринка ще ми позволи да поддържам атмосферното налягане в караваната по време на дългото си пътуване.
Реквизирал бях батерията на марсоход 1 преди много време, следователно той не можеше да се движи на собствен ход. Затова го закачих за другия марсоход, онзи, който бях модифицирал така прекрасно, и го изтеглих на позиция близо до „Патфайндър“.
Венкат ме беше инструктирал да очертая бъдещата дупка в покрива на караваната, но беше пропуснал да ми каже как.
Не е като да имах маркер, който да работи в условията на почти пълния марсиански вакуум. Затова разглобих леглото на Мартинес.
Леглата ни са на практика хамаци. Леко влакно, изтъкано във форма, която е удобна за спане. Когато пращаш неща на Марс, всеки грам е от значение.
Разплетох леглото на Мартинес и изнесох нишката навън. Залепих я върху корпуса на караваната, очертавайки по този начин линията на бъдещия срез. О, да, тиксото лепи и в условия, близки до вакуума. Тиксото лепи навсякъде. Тиксото е магия и трябва да бъде издигнато в култ.
Досещам се какво има предвид НАСА. В задната част на караваната има шлюз, който няма да закачаме. Дупката ще е точно пред него и ще осигури достатъчно място за монтажа на Голямата тройка.
Нямам представа какво са измислили в НАСА относно захранването на Голямата тройка — хем тя да работи денонощно, хем да ми остава достатъчно енергия за движението на марсохода. На бас, че и те нямат представа. Но са умни, значи ще измислят нещо.
(11:49) ЛРД: Виждаме само едната половина на планирания срез и тя изглежда добре. Ако другата половина е симетрична, имаш разрешение да започнеш с пробиването.
(12:07) УОТНИ: И тя така каза, честно!
(12:25) ЛРД: Марк! Престани!
Първо, разхерметизирах караваната. Наречете ме луд, но не исках излитащият въздух да запрати дрелката в лицето ми.
Зачудих се откъде да започна. Реших че ще ми е най-лесно да започна отстрани. Оказа се, че греша.
Де да бях започнал от покрива. Страничната стена ме затрудни, защото трябваше да държа дрелката успоредно на земята. Това не ви е домашната бормашина на татко. Моята е дълга един метър и няма как да я хванеш удобно и безопасно, освен за дръжките в горния край.
Най-трудно се оказа дрелката да захапе. Притиснах свредлото към корпуса и я включих, но вместо да пробие дупка, свредлото се разтанцува насам-натам. Затова прибегнах до безценните си чук и отвертка. С няколко прецизни удара оформих малка вдлъбнатина във въглеродната сплав.