— Не ме разбирай погрешно — побърза да добави той. — Разбирам защо правиш това. Но чисто егоистично, аз си искам съпругата. Липсваш ми. Хей, в безтегловност ли си?
— Какво? А, да. В момента корабът не е се върти и няма изкуствена гравитация.
— Защо?
— Защото след няколко дни ще се скачим с „Тайянг Шен“. Не може да се въртим, когато се скачваме с разни неща.
— Ясно — каза Робърт. — Е, как са нещата на кораба? Някой ядосва ли те?
— Не — поклати глава Люис. — Екипажът е добър. Голям късмет извадих с тях.
— Да знаеш само! — възкликна Робърт. — Открих страхотно попълнение за колекцията ни?
— О? Какво си намерил?
— Оригинален осемлентов запис на ABBA „Най-големите хитове“. В оригиналната опаковка при това.
Очите на Люис се разшириха.
— Сериозно? От седемдесет и трета или от допълнителните издания?
— От седемдесет и трета, няма майтап.
— Леле! Браво на теб!
— Нали? Страхотно!
Самолетът потръпна за последно и спря.
— Богове… — измърмори Венкат и разтърка врата си. — Това беше най-дългият полет в живота ми.
— Мм — отвърна нечленоразделно Теди и потърка очи.
— Поне ще си починем малко, преди утре да излетим за Цзюцюан — простена Венкат. — Четиринайсет и половина часа полет ми стигат за един ден.
— Още не е приключило — предупреди го Теди. — Тепърва трябва да минем през митническия контрол и вероятно ще трябва да попълним куп формуляри, понеже сме от правителствена агенция… Ще минат часове, преди да стигнем до хотела.
— Ужас.
Взеха си ръчния багаж и слязоха от самолета с другите уморени пътници.
Терминал три на международното летище в Пекин ехтеше от какофонията, типична за всички подобни съоръжения. Венкат и Теди продължиха напред, докато китайските граждани от техния полет се пръснаха към гишетата за обикновен митнически контрол.
Венкат се нареди на опашката, а Теди застана зад него, като се оглеждаше за кафене или закусвалня. Кофеин във всякаква форма би му дошъл добре.
— Извинете, господа — прозвуча глас зад тях.
Обърнаха се и видяха млад китаец в цивилни дрехи.
— Името ми е Сю Бин Бао — представи се той на перфектен английски. — Работя в Китайската национална космическа агенция. Аз ще ви бъда гид и преводач по време на престоя ви в Народна република Китай.
— Приятно ми е да са запознаем, господин Сю — отвърна любезно Теди. — Аз съм Теди Сандърс, а това е д-р Венкат Капур.
— Трябва да поспим — заяви направо Венкат. — Ще ви помоля да ни заведете в хотел веднага щом приключим с митническия контрол.
— Мога да направя нещо по-добро, д-р Капур — усмихна се Сю. — Вие сте официални гости на Народна република Китай. Няма нужда да минавате през митницата. Мога да ви заведа направо в хотела.
— Обичам те, пич — възкликна Венкат с облекчение.
— Предайте нашите благодарности на Народна република Китай — добави Теди.
— Непременно — отвърна с усмивка Сю Бин.
— Хелена, любов моя — каза Вогъл на съпругата си. — Добре ли си, мила?
— Да — отвърна тя. — Добре съм. Но ми липсваш много.
— Съжалявам.
— Нищо не може да се направи — вдигна рамене Хелена.
— Как са малките маймунки?
— Децата са добре — усмихна се тя. — Елиза свиква с живота в прогимназията, а Виктор е вратар във футболния отбор на своето училище.
— Браво! — възкликна Вогъл. — Чух, че си в контролната зала. От НАСА толкова ли не можаха да прехвърлят сигнала към Бремен?
— Сигурно са могли — каза тя. — Но явно им е било по-лесно да доведат мен в Хюстън. Безплатна ваканция в Щатите. Коя съм аз да откажа?
— Права си. А майка ми как е?
— Добре, предвид обстоятелствата — въздъхна Хелена. — Някои дни е по-добре, други — по-зле. Когато ходих при нея последния път, не ме позна. В известен смисъл й завиждам. Поне не се тревожи за теб като мен.
— Значи не се е влошила? — попита той.
— Състоянието й не се е променило, същото е както преди да тръгнеш. Лекарите са сигурни, че ще я завариш жива.
— Добре — каза той. — Тревожех се, че повече няма да я видя.
— Алекс — поде предпазливо Хелена. — Много ли е опасно при вас?
— Не. Корабът е в отлично състояние, а след като се скачим с „Тайянг Шен“ ще имаме всичко необходимо до края на пътуването.