Така де, това може да се превърне в мото на живота ми. В спалнята никога не е достатъчно топло.
Марсоходът си има електрически отоплител, който разбърква въздуха с помощта на малък вентилатор. Не го включвам изобщо, защото РТГ отдава достатъчно топлина. Демонтирах вентилаторчето и го свързах към кабел близо до въздушния шлюз. Оставаше да го насоча към спалнята и готово.
Нискотехнологично решение, но свърши работа. Има достатъчно топлина, благодарение на РТГ, въпросът беше да я разпределя равномерно. Като никога ентропията беше на моя страна.
Бързо свикнах с новия си дневен режим. Всъщност той вече ми е познат до болка. Живях по същия график в продължение на двайсет и два ужасни дни при първото си пътуване. Но този път имам спалня, която коренно променя нещата. Вместо да се свирам в марсохода, си имам свой собствен малък Подслон.
Процедурите са ясни. Събуждам се и закусвам с картоф. После изпускам въздуха в спалното откъм вътрешната страна. Последното не е лесно, но аз му хванах цаката.
Първо обличам скафандър. После затварям вътрешната врата на въздушния шлюз, а външната (към която е прикачена палатката) оставям отворена. Така спалнята, и аз в нея, остава изолирана от марсохода. После нареждам на люка да се разхерметизира. Той си мисли, че изпомпва въздуха от малък обем, но всъщност опразва цялата спалня.
След като налягането изчезне, аз събирам платнището на палатката и го сгъвам криво-ляво. После го откачам от външния люк на шлюза и затварям вратата. Това е най-неприятната част от упражнението, защото деля камерата на шлюза със сгънатата палатка и стоя така, докато налягането в кабината на марсохода и в камерата на шлюза се изравни. След това отварям вътрешната врата и буквално се търкулвам в марсохода. После прибирам спалнята и се връщам при шлюза за нормален обход.
Процедурата е сложничка, но ми позволява да откача спалнята, без да разхерметизирам кабината на марсохода. Спомнете си, че именно там прибрах нещата, които не се чувстват добре във вакуум.
Следващата стъпка е да събера соларните клетки, които съм подредил на земята предния ден, и да ги натоваря на караваната и марсохода. После правя бърза проверка на караваната — всъщност влизам през шлюза ѝ и хвърлям по един поглед на оборудването, колкото да се уверя, че няма някакъв очевиден проблем. Дори не си събличам скафандъра.
После се връщам в марсохода. Събличам скафандъра и подкарвам машината. Карам почти четири часа, след което енергията ми свършва.
Паркирам, напъхвам се отново в скафандъра и излизам на повърхността. Подреждам соларните клетки на земята и батериите започват да се зареждат.
После надувам спалнята. Процедурата е почти същата като тази по прибирането ѝ, но в обратен ред. С две думи, надува я въздушният шлюз. В известен смисъл спалнята е разширение на кабината през шлюза.
Макар че опцията за бързо надуване съществува, аз не я използвам. Използвах я при теста, защото исках да видя къде са слабите места на палатката. Но иначе идеята е лоша. Бързото надуване подлага конструкцията на изпитание и рано или късно платнището ще се скъса. Помня колко неприятно ми беше, когато Подслонът ме изстреля като гюле. Не искам да го преживея отново.
Като приключа с надуването на спалнята, аз си свалям скафандъра и го удрям на почивка. Предимно зяпам смотани сериали от седемдесетте. Ако не знаете къде съм, ще решите, че съм безработен, който си убива времето с телевизия.
Следвах този график в продължение на четири дни, после дойде време за „въздушния ден“.
Въздушният ден се оказа не по-различен от другите дни, но без четиричасовия преход. След като разположих соларните панели да се припичат, аз включих оксигенатора и го оставих да преработи запаса от въглероден диоксид, който регулаторът беше натрупал междувременно.
С това приключи и генералната ми репетиция. Оксигенаторът превърна всичкия въглероден диоксид в кислород с цената на дневния ми запас от енергия.
Обявявам полевия тест за успешен. Готов съм да тръгна навреме.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 449
Днес е големият ден. Потеглям за Скиапарели.
Марсоходът и караваната са натоварени. Е, те са си натоварени още от полевия тест, но сега качих и водата.
Последните няколко дни посветих на пълна диагностика на всички системи. Проверих регулатора, оксигенатора, РТГ, външния компонент, батериите, живо-топоддържащата система на марсохода (тя е резервна, но не се знае дали няма да опра до нея), соларните клетки, компютъра на марсохода, въздушните шлюзове и всичко останало, което има движещи се чаркове или електронни компоненти. Проверих дори двигателите. Общо осем, по един при всяко колело, четири на марсохода и четири на караваната. Двигателите на караваната изобщо няма да работят, но не е зле човек да тества и резервните.