— Според последните ви сателитни данни прашната буря в Арабия Тера не утихва и ще блокира осемдесет Процента от слънчевата светлина, така ли е?
— Да.
— А Уотни няма друг източник на енергия, освен соларните панели?
— Така е, да.
— Ще може ли модифицираният му марсоход да работи при двайсет процента енергия?
— Не успяхме да измислим начин да заобиколим този проблем. Само животоподдържащата система гълта повече от въпросните двайсет процента енергия.
— След колко време ще навлезе в Бурята Tay?
— Сега е в началото на долината Моурт. При сегашния си темп на придвижване ще наближи ръба на Tay в ден 471. След дванайсет дни.
— Той със сигурност ще разбере, че нещо не е наред — каза Кати. — При такава ниска видимост бързо ще осъзнае проблема със соларните клетки. Не би ли могъл просто да се върне?
— За жалост, всичко работи срещу него — каза Венкат. — Ръбът на бурята не е някаква магическа граница, а просто район, където запрашеността на въздуха е малко по-висока. И ще става все по-висока, колкото по навътре в бурята навлиза Уотни. Промяната ще е трудно забележима — просто всеки ден ще е малко по-тъмен от предишния. Твърде вероятно е първоначално да убегне от вниманието му. — Венкат въздъхна. — Ще измине стотици километри и ще се чуди защо ефективността на соларните клетки намалява. Когато разбере, че има проблем с видимостта, ще е твърде късно. Нещо повече, бурята се движи срещу него, на запад. Когато осъзнае проблема, вече ще е навлязъл твърде дълбоко, за да се измъкне.
— И ние само ще гледаме как тази трагедия се разиграва пред очите ни? — попита Кати.
— Винаги има надежда — изтъкна Венкат. — Може би Уотни ще се усети по-рано, отколкото предполагаме ние, и ще успее навреме да се върне назад. Или пък бурята ще утихне неочаквано. Или той ще измисли как животоподдържащата система да работи с по-малка консумация на енергия. Марк Уотни е нашият експерт по оцеляване на Марс. Ако някой може да оцелее при тази ситуация, това е той.
— Дванайсет дни — каза Кати към камерата. — Цялата Земя гледа, но е безсилна да помогне.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 462
Още един скучен ден. Утре ще включвам оксигенатора, така че тази вечер ми е нещо като петък вечер.
Вече преполових долината Моурт. Точно според очакванията и надеждите ми теренът е добър. Наклонът е малък. Почти няма препятствия. Равен пясък с камъни тук-там, най-големите с диаметър петдесет сантиметра.
Сигурно се чудите как се оправям с навигацията. При първото си пътуване следях движението на Фобос по небето, за да се ориентирам за оста изток-запад. Но онова пътуване беше лесно в сравнение със сегашното и аз използвах предимно ориентири от релефа.
Този път това не е достатъчно. „Картата“ ми представлява изображение с толкова ниска резолюция, че на практика е неизползваемо. Никой не е очаквал, че ще пътувам толкова далече. Районът на „Патфайндър“ присъстваше на картите с висока резолюция, защото попадаше в големия периметър на кацане — в случай че по някаква причина Мартинес е принуден да приземи апарата далече от целта.
Накратко, трябва ми друг начин, надежден начин, да определя местоположението си на Марс.
Географска ширина и географска дължина. В това е ключът. Първото е лесно. Разбрали са го още древните моряци на Земята. Оста на Земята е наклонена под ъгъл от 23.5 градуса и сочи право към Полярната звезда. Оста на Марс е под наклон малко над двайсет и пет градуса и сочи към Денеб.
Не е трудно да си направиш секстант. Нужни са ти тръба, през която да гледаш, канап, тежест и нещо разграфено. Спретнах го за по-малко от час.
И така, всяка нощ излизам с импровизирания си секстант и намирам Денеб в небето. Глупаво е, като си помисли човек. Стоя си на Марс с космически скафандър и определям местоположението си с инструмент от шестнайсети век. Но се получава!
Дължината е друга работа. Най-ранните способи за откриване на географската дължина са изисквали да знаеш точното време, след което да го сравниш с позицията на слънцето в небето. Най-голямата трудност по онова време е била да измислят часовник, който да работи на кораб (часовниците с махало не работят там). Най-големите учени на онази епоха си блъскали главите по въпроса.
Аз, за щастие, разполагам с точни часовници. Само пред погледа ми в момента има четири компютъра. А имам и Фобос.
Фобос е нелепо близо до Марс и обикаля планетата за по-малко от един марсиански ден. Движи се от запад на изток (за разлика от слънцето и Деймос) и залязва на всеки единайсет часа. И както може да се очаква, пътува по напълно предсказуем маршрут.