Но трябва да знам и каква е формата на бурята.
Прашните бури са големи. Могат да достигнат площ с диаметър от хиляди километри. Така че, когато тръгна да я заобикалям, трябва да знам накъде да тръгна. Най-добре ще е да тръгна перпендикулярно на нейното движение по отдалечаващ се вектор.
Ето плана ми:
В момента мога да измина осемдесет и шест километра (защото вчера батериите не се заредиха докрай). Ще оставя тук една соларна клетка и ще измина четиресет километра на юг. Ще оставя втора соларна клетка и ще измина още четиресет километра в южна Посока. Така ще имам три референтни точки по права линия от осемдесет километра.
Утре ще се върна да прибера клетките и да замеря данните. Като сравня съхранената енергия при трите референтни точки по едно и също време на деня, ще определя приблизителната форма на бурята. Ако е по-плътна на юг, ще я заобиколя от север. Ако е по-плътна на север, ще тръгна на юг.
Надявам се да тръгна на юг. Скиапарели е на югоизток от мен. Ако се наложи да тръгна на север, ще си удължа значително пътя.
Има един малък проблем с плана ми — няма как да „запиша“ работата на соларните клетки, които оставям по пътя си. Лесно е да следя и архивирам работата на клетките с компютъра на марсохода, но той пътува с мен. Следователно не ми върши работа, защото трябва да засека показанията на соларните по едно и също време на различни места.
Затова днес ще го играя „луд учен“. Трябва да измайсторя нещо, което следи и записва акумулираната от клетките енергия. Нещо, което да свържа към самотните клетки, които оставям по пътя си.
Понеже така или иначе ще вися тук цял ден, реших да оставя соларните клетки да се припичат. Току-виж батериите се заредили на макс.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 477
Отне ми цели два дни — вчера и днес, — но мисля, че вече съм готов да взема мерките на бурята.
Когато си стягах багажа за това пътуване, взех всичките си инструменти, в случай че се наложи да ремонтирам марсохода по пътя.
Превърнах спалнята в лаборатория. Наредих големите контейнери с провизии един до друг в ролята на импровизирана маса, а една кутия за проби ми послужи за стол.
Целта беше да измисля как да следя часа и работата на отделната соларна клетка. Най-трудната част беше архивирането. Проблем, който разреших благодарение на допълнителния скафандър, който мъкнех със себе си.
Скафандрите са голяма работа. Освен всички други джаджи, имат и камера, която записва всичко. Камерата е прикрепена на десния ръкав (или на левия, ако астронавтът е левичар), има една и над визьора на скафандъра. В долния ляв ъгъл на записа върви дигитален часовник, точно като на домашните видеозаписи, с които татко документира семейните празници.
В комплекта ми с електронни джаджи има няколко енергометъра. Запитах се — защо да майсторя архивираща система от нищото, когато мога да заснема енергометъра с камера и после да изгледам записа?
Точно това реших да направя.
Най-напред взех камерите от резервния скафандър. Действах внимателно, защото не исках да повредя костюма. Нямам друга резерва. Трябваше да демонтирам камерите и жиците, водещи към архивиращите им чипове.
Сложих енергометър в една малка кутия за проби, после залепих камера към вътрешната страна на капака. Затворих кутията и установих, че камерата идеално записва показанията на енергометъра.
За този тест използвах захранване от марсохода. Сигурно се питате откъде ще черпи енергия камерата, когато я зарежа навън? Е, преди това ще съм я свързал към соларна клетка с площ от два квадратни метра, а това ще ѝ осигури достатъчно захранване. А и сложих в кутията малка презареждаща се батерия, която да я храни през нощта (както вероятно се досещате, и тази батерия свих от резервния скафандър).
Следващият проблем е топлината, или по-точно липсата ѝ. Веднага щом изкарам системата от марсохода, тя ще започне да се охлажда бързо. Скоро буквално ще се вледени и електрониката ще предаде богу дух.
Значи ми трябва източник на топлина. Открих отговора в комплекта с електронни джаджи. Резистори. Имам много резистори. Камерата и енергометърът ще черпят съвсем малка част от енергията на соларната клетка, затова ще прехвърля останалото към резисторите.
Резисторите са съпротивления и се нагряват. Това им е работата. Те ще бъдат моят източник на топлина.
Сглобих и тествах две „енергийни записвачки“. Тестовете показаха, че данните от енергометрите се записват както трябва.