Ако не беше бурята, щях да се движа право на югоизток към целта си. Сега обаче се движа на юг и скъсявам разстоянието до целта си много по-бавно. Пак изминавам по деветдесет километра на ден, но се приближавам само с трийсет и седем километра до Скиапарели, защото Питагор и неговата теорема са гадни копеленца. Не знам кога ще се измъкна окончателно от бурята и ще поема отново по права линия към Скиапарели. Едно обаче е сигурно: планът ми да пристигна в ден 495 е непостижим.
Ден 549. Тогава ще дойдат за мен. Ако ги изпусна, ще прекарам остатъка от краткия си живот тук. А да не забравяме, че ще ми трябва време да модифицирам МИА, преди „Хермес“ да се е появил.
Ужас.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 482
Въздушен ден. Време за почивка и размишления.
Колкото до почивката — прочетох стотина страници от „Зло под слънцето“ (Агата Кристи), благодарение на Йохансен и нейната дигитална колекция от книги. Мисля, че Линда Маршал е убиецът.
Колкото до размишленията — размишлявах кога, дявол го взел, най-после ще се измъкна от бурята.
Все така пътувам на юг и все така отчитам недостиг на акумулирана енергия (макар недостигът да намалява). И всеки ден се приближавам до МИА с трийсет и седем километра вместо с планираните деветдесет. Направо откачам от яд.
Хрумна ми да пропусна въздушния ден. Мога да изкарам още два дни с наличните запаси кислород, а наистина е важно да се измъкна от бурята. Но реших да не го правя. Вече съм изпреварил бурята достатъчно, за да си позволя еднодневен престой. А и не знам дали още два дни движение ще променят нещата. Нямам идея още колко на юг се простира проклетата буря.
Е, в НАСА сигурно знаят. И в новинарските емисии сигурно непрекъснато показват нейни сателитни изображения. И сигурно има сайт от сорта на www.watch-mark-watney-die.com. Вижте как Марк Уотни умира. Така че сигурно има стотина милиона души, които знаят колко точно на юг се простира бурята.
Но аз не съм един от тях.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 484
Най-после!
Най-после се измъкнах от трижди проклетата буря. Днес показанията се заковаха на сто процента. Вече няма прах във въздуха. Понеже бурята се движи перпендикулярно спрямо моя вектор на движение, в момента се намирам южно от най-южната точка на прашния облак. Това при положение, че бурята е кръгла. Ако не — прецакан съм.
Утре ще поема право към Скиапарели. Което е добре, защото вече изгубих много време. Изминах петстотин и четиресет километра на юг в опита си да избягам от бурята. И съм катастрофално встрани от маршрута си.
Е, не е чак толкова зле, колкото звучи. В момента съм доста навътре в Тера Меридиани и тук пътуването е по-приятно, отколкото в Арабия Тера с нейните камънаци и неравности. Скиапарели се пада почти право на изток и ако не греша с изчисленията си по секстанта и движението на Фобос, остават ми още хиляда и трийсет километра дотам.
Като извадя въздушните дни и ако се движа с планираните деветдесет километра на ден, би трябвало да пристигна в ден 505. Не е толкова зле. Бурята Маркоубиец в крайна сметка ме забави само със седем дни.
Ако стигна до Скиапарели по план — новия план, — ще разполагам с четиресет и четири дни за модификациите на МИА, които НАСА е измъдрила.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 487
Отваря ми се една интересна възможност да действам контраопортюнистично, тоест да поема непредвиден риск. И като споменавам „опортюнистично“, имам предвид Опортюнистично.
Толкова съм встрани от курса, че на практика съм близо до изследователския марсоход „Опортюнити“. Той е само на триста километра от настоящите ми координати. Бих могъл да стигна до там и да извъртя същия номер като с „Патфайндър“. Ще ми отнеме четири дни.
Не си струва обаче. До МИА ми остават само тринайсет дни път. Защо да се отклонявам, да изравям от пясъка поредния разнебитен марсоход и да си стъкмявам радио, когато само след две седмици ще разполагам с чистак нова и напълно функционираща комуникационна система?
Така че, макар да е яко, дето съм на хвърлей камък от поредния марсоход (хора, направо сме заринали планетата с тях!), усилието не си струва.
Пък и вече оскверних достатъчно обекти с бъдещо историческо значение.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 492
Трябва да помисля как да внеса подобрения в спалнята.
Към момента мога да я надувам само ако съм вътре в марсохода. Тя е свързана с въздушния шлюз, следователно не мога да изляза на повърхността, докато тя е там. По време на пътуването това няма значение, защото и без това всеки ден трябва да я разхерметизирам, сгъвам и прибирам в кабината. Но стигна ли до МИА, няма да пътувам повече. Всяка разхерметизация и повторна херметизация на палатката подлага шевовете ѝ на стрес (научих този урок по трудния начин, когато Подслонът гръмна), така че ще е най-добре, ако намеря начин да остава надута за по-дълго време.