Мама му стара, току-що си дадох сметка, че наистина си вярвам. Вярвам, че ще стигна жив и здрав до МИА. Усетихте ли какво направих? Разсъждавах си ей така, най-небрежно, какво ще правя, след като стигна там. Нищо работа. Ще отскоча до Скиапарели и ще поостана малко при МИА.
Не е лошо.
Да се върнем към спалнята. Друг въздушен шлюз няма. Има един на марсохода и един на караваната. Те са прикрепени стабилно на местата си, така че не мога да демонтирам единия и да го монтирам на палатката.
Бих могъл да запечатам палатката напълно. При това без да вилнея с брадвичка из нея и да я прекроявам. Механизмът ѝ за скачване към шлюз си има допълнително платнище, което мога да развия и да залепя около отвора. Нали помните, че свих въпросния механизъм от надуваема палатка, а тези палатки са предназначени за извънредни ситуации, включващи разхерметизиране на марсохода. В този смисъл, палатката би била безполезна, ако не можеше да се херметизира напълно.
За жалост, понеже е замислена като средство, което да се използва по спешност, не е предвидена за повторна употреба. Идеята е застрашените астронавти да се запечатат в палатката, а колегите им от екипажа да отидат при тях с другия марсоход и да ги спасят. Хората в здравия марсоход откачат палатката от повредения и я закачат към шлюза на своя. После срязват запечатващото платнище от своята страна и прибират другарите си на топло.
За да сработи този спасителен механизъм, по протокол не повече от трима астронавти могат да се возят на един и същи марсоход, има и категорична забрана да използваме возилата, ако и двата не са в пълна изправност.
Та ето го и моят гениален план: стигна ли до МИА, вече няма да използвам спалнята като спалня. Ще преместя в нея оксигенатора и атмосферния регулатор, а самият аз ще се настаня в караваната. Яко, а?
Караваната е просторна. Положих адски много труд да я направя такава. Балонът осигурява допълнителна височина. Площта на пода не е голяма, но пък по вертикалата всичко е супер.
Освен това в платнището на спалнята има няколко клапи. И за тях трябва да благодаря на надуваемите палатки. Когато работех по спалнята, просто ми трябваше допълнително платнище и аз го откраднах оттук и оттам. Голяма част от него дойде от палатките, а те имат вградени клапи (по три на всяка, за да сме по-точни). Идеята е астронавтите отвън да подадат при нужда въздух към астронавтите в палатката.
Накратко, ще вкарам оксигенатора и атмосферния регулатор в спалнята и ще я запечатам. Спалнята ще е свързана към караваната с помощта на тръби, през които да се осъществява въздухообменът, а през друга тръба ще прекарам захранващия кабел. Марсоходът ще служи за склад (ролята му на превозно средство ще е приключила), а караваната ще е празна. Така ще се сдобия с постоянна спалня. Дори ще мога да я използвам като работилница за модификацията на онези части от МИА, които мога да вкарам през въздушния ѝ шлюз.
Разбира се, ако възникне някакъв проблем с оксигенатора и атмосферния регулатор, ще трябва да срежа платнището на спалнята, за да стигна до тях. Но приключението ми продължава вече четиристотин деветдесет и два дни без никакви проблеми с оборудването, така че съм склонен да поема този риск.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 497
Утре ще бъда при входа към кратера Скиапарели!
Тоест, ако нещо не се обърка междувременно. Но пък то всичко друго в тази мисия върви по план, нали така? (Ако не сте схванали, това беше саркастична забележка.)
Днес се пада въздушен ден, но като никога не ми се иска да спирам. Толкова съм близо до Скиапарели, че направо го усещам на вкус. Е, предполагам, че вкусът му ще е предимно на пясък, но не това имам предвид.
Това няма да е краят на пътуването ми, разбира се. Ще ми трябват още три дни да се придвижа от входа на кратера до МИА, но какво от това! Почти съм пристигнал!
Дори ми се струва, че мога да различа ръба на Скиапарели. Далече е и може да е само плод на въображението ми. Дотам има още шейсет и два километра, така че ако го виждам, го виждам едвам.
Утре, щом стигна до Входния кратер, ще завия на юг и ще навляза в басейна на Скиапарели по Входната рампа. Направих няколко бързи сметки и по всичко личи, че наклонът е достатъчно полегат. Разликата във височината на ръба и на дъното е километър и половина, а рампата е дълга поне четиресет и пет километра. Това прави наклон от два градуса. Никакъв проблем.