Хукна към кораба и прегърна приземяваща скоба Б. След миг-два пусна скобата и отново се разтанцува.
Уморен от вълнението, астронавтът постоя с ръце на кръста, загледан в източените линии на инженерното чудо пред себе си.
Изкачи стълбата на приземяващия модул, стигна до излитащия и влезе през въздушния шлюз. Затвори вратата след себе си.
25.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 505
Успях, най-после успях! В МИА съм!
Е, в момента съм в марсохода. Но бях в МИА, колкото да пусна диагностика на системите. През цялото време бях със скафандъра, защото животоподдържането на апарата още не е включено.
Сега МИА провежда автодиагностика, а аз го помпам с кислород и азот от марсохода. Това е част от конструктивното решение на излитащия апарат. Той не си носи въздух. И защо да го прави — би било допълнителна тежест, при това напълно излишна, щом в съседство има пълен с въздух Подслон.
Момчетата и момичетата в НАСА сигурно в момента отварят шампанско и ми пращат куп имейли. След малко ще ги прочета. Но преди това трябва да осигуря нормална среда за живот в МИА. Стане ли това, ще се пренеса там.
А после ще проведа един адски досаден разговор с НАСА. Не заради съдържанието му, а заради четиринайсетминутното закъснение на сигнала между МИА и Земята.
(13:07) ХЮСТЪН: Поздравления от всички ни в контролната зала! Браво на теб! Докладвай за положението си.
(13:21) МИА: Благодаря! Аз съм добре. Марсоходът и караваната са доста износени, но още функционират. Оксигенаторът и атмосферният регулатор са в изправност. Не взех водния рециклатор, само водата. Имам много картофи. Без проблем ще изкарам до ден 549.
(13:36) ХЮСТЪН: Радваме се да го чуем. „Хермес“ е по курс за прелитане в ден 549. Както знаеш, МИА ще трябва да намали масата си, за да набере достатъчно височина за срещата. До края на деня ще ти изпратим указания за модификациите. Колко вода имаш? Какво направи с урината?
(13:50) МИА: Имам още 550 литра вода. Урината я изхвърлях.
(14:05) ХЮСТЪН: Съхранявай цялата вода. Не изхвърляй урината. Пази я някъде. Включи радиото на марсохода и го остави така. Можем да се свързваме с него чрез МИА.
Брус нахлу в кабинета на Венкат и се тръсна безцеремонно на един стол. Пусна куфарчето си на пода и увеси безжизнено ръце.
— Как беше полетът? — попита Венкат.
— Вече не помня какво е да спиш — каза Брус.
— Значи е готово? — попита Венкат.
— Да, готово е — кимна Брус. — Но няма да ти хареса.
— Слушам те.
— Имай предвид — каза Брус, докато вадеше тефтер от куфарчето си, — че това е крайният резултат от хиляди часове работа, тестове и екипно мислене на най-добрите мозъци в ЛРД.
— Не се и съмнявам, че е било истинско предизвикателство да намалите масата на кораб, който поначало е конструиран да бъде възможно най-лек — отбеляза Венкат.
Брус плъзна тефтера към него по плота на бюрото.
— Проблемът е със скоростта при прехващането. МИА е конструиран да се издигне до ниска орбита, което се равнява на скорост от 4.1 километра в секунда. „Хермес“, от своя страна, ще прелети с 5.8 километра в секунда.
Венкат разлисти тефтера.
— Би ли обобщил?
— Първо, ще трябва да увеличим горивото. МИА сам си произвежда горивото от марсианската атмосфера, но количеството е ограничено от наличния водород. Апаратът разполага с достатъчно да произведе 19.397 килограма гориво, така е по спецификациите. Ако можем да му осигурим повече водород, ще произведе повече гориво.
— Колко повече?
— От всеки килограм водород може да направи тринайсет килограма гориво. Уотни има петстотин и петдесет литра вода. Ще го накараме да я подложи на електролиза и така ще получи шейсет килограма водород. — Брус се пресегна през бюрото, разлисти тефтера, намери нужната страница и посочи диаграмата там. — От тях горивният генератор може да направи седемстотин и осемдесет килограма гориво.
— Ако преработи всичката си вода, какво ще пие?
— Може да преработва урината си, така че за последните дни преди излитането ще трябва да заделим само няколко литра вода.
— Ясно. А тези седемстотин и осемдесет килограма гориво какво ни осигуряват? — попита Венкат.
— Осигуряват ни триста килограма товар. Двете неща са свързани — гориво срещу товар. Масата на МИА при излитането е над 12 600 килограма. Трябва да ги сведем до 7300. Като броим допълнителното гориво. Така че останалата част от тази брошурка обяснява как да свалим пет хиляди килограма от кораба.
Венкат се облегна назад.
— Казвай. Какво сте измислили?
Брус извади второ копие на тефтера от куфарчето си.
— Започнахме от очевидните неща. По план са предвидени петстотин килограма скални и почвени проби. Отпадат. Освен това пътникът ще е само един, а не шестима, както е по план. Това ни спестява още петстотин килограма, като смяташ скафандрите и личните вещи. Ще демонтираме и излишните ускорителни кресла. Ще махнем и всичко, което не е от основно значение — медицинското оборудване, инструментите, изобщо всичко, което не е прикрепено към вътрешната страна на корпуса. Както и някои неща, които са прикрепени. Следващата стъпка е да махнем цялата животоподдържаща система. Резервоари, помпи, отоплители, въздухопроводи, системата за абсорбиране на въглероден диоксид, дори изолацията от вътрешната страна на корпуса. Не ни трябват. Уотни ще е със скафандър през цялото време на полета.