— Няма ли да му е трудно да се оправя с контролите, ако е със скафандър? — попита Венкат.
— Той изобщо няма да работи с контролите — поясни Брус. — Майор Мартинес ще управлява МИА дистанционно от „Хермес“. Апаратът е предвиден за дистанционно управление. В крайна сметка, нали така е приземен, дистанционно.
— Ами ако нещо се обърка? — попита Венкат.
— Мартинес е отличен пилот, от най-добрите — изтъкна Брус. — Най-подходящият човек, който да управлява кораб в извънредна ситуация, уверявам те.
— Хм — предпазливо каза Венкат. — Досега не сме имали случай пилотиран кораб да се управлява дистанционно. Но… добре. Давай нататък.
— Понеже Уотни няма да управлява кораба — продължи Брус, — няма да му трябва контролната система. Ще разкараме контролните панели и всички кабели, които водят към тях.
— Леле — възкликна Венкат. — Направо ще го изкормим това чудо.
— Едва сега започвам — заяви Брус. — Понеже няма да има животоподдържаща система, енергийните нужди на кораба ще се съкратят драстично, което ни позволява да махнем три от петте батерии и спомагателната захранваща система. Орбиталната маневрираща система има три двигателя. Ще махнем и тях. Ще разкараме също вторичната и третичната комуникационни системи.
— Чакай, какво? — прекъсна го шокиран Венкат. — Ще правим дистанционно контролирано излитане без допълнителни комсистеми?
— Няма смисъл да ги пазим — изтъкна Брус. — Ако комуникационната система изключи по време на издигането, времето за осъществяване на връзка с резервните системи, ще е твърде дълго. Допълнителните системи не ни вършат никаква работа.
— Всичко това ми се струва твърде рисковано, Брус.
Нгъ въздъхна.
— Така е, Венкат. Просто няма друг начин. А дори още не съм стигнал до неприятната част.
Венкат разтърка с ръка челото си.
— Е, стреляй. Да чуем неприятната част.
— Ще махнем въздушния шлюз при носа, прозорците и корпусен панел 19.
Венкат примигна.
— Искате да махнете цялата предница на кораба?
— Да — кимна Брус. — Само шлюзът тежи четиристотин килограма. Прозорците също са много тежки. А понеже са свързани с деветнайсети панел, ще махнем и него.
— Значи, ще изстреляме кораб с гигантска дупка отпред?
— Ще накараме Уотни да го покрие с платнище от Подслона.
— Платнище? За изстрелване в орбита? Брус вдигна рамене.
— Основното предназначение на корпуса е да задържи въздуха в кораба. Атмосферата на Марс е толкова рядка, че почти не оказва съпротивление. Съпротивлението би нараснало над определена скорост, но когато корабът я набере, ще е толкова високо, че въздух на практика няма да има. Направихме всички възможни симулации. Не би трябвало да има проблем.
— Пращате го в космоса с покрив от брезент.
— Нещо такова, да.
— Като набързо натоварен камион.
— Да. Искаш ли да чуеш другото?
— Как не? Нямам търпение.
— Ще трябва да демонтираме и задния панел на херметизираната кабина. Той е единственият, който Уотни може да махне с наличните си инструменти. Ще трябва да се лишим и от допълнителната горивна помпа. За нея ме е яд най-много, но е твърде тежка, затова трябва да си отиде. Ще махнем и един от двигателите за първи етап.
— Двигател?
— Да. Ракетата на първи етап ще работи отлично и без него. А с отстраняването му печелим страшно много тегло. Само през първия етап на изстрелването, но и това е нещо. Ще ни спести много гориво.
Брус млъкна.
— Това ли е? — попита Венкат.
— Да.
Венкат въздъхна.
— Искате да махнете почти всички допълнителни системи за безопасност. Каква е оценката на риска при това положение?
— Рискът от провал нараства на четири процента.
— Боже мили — промълви Венкат. — При други обстоятелства дори не бихме обсъждали нещо толкова опасно.
— Само с това разполагаме, Венк — подчерта Брус. — Тествахме всичко и направихме безброй симулации. Ако всичко мине по план, не би трябвало да има проблеми.