— Да бе. Страхотно — каза Венкат.
(08:41) МИА: Бъзикате ли се с мен, по дяволите?
(08:55) ХЮСТЪН: Модификациите наистина са мащабни, но трябва да ги направиш. Документацията, която ти изпратихме, включва подробни указания за всяка стъпка, съобразени с инструментите, с които разполагаш. Ще трябва да прекараш водата през електролиза, за да извлечеш водород за горивния генератор. Скоро ще ти пратим процедурите и за това.
(09:09) МИА: Изпращате ме в космоса с кабриолет.
(09:24) ХЮСТЪН: Дупките ще бъдат покрити с платнище от Подслона. То ще осигури достатъчна аеродинамичност за марсианската атмосфера.
(09:38) МИА: Значи е кабриолет с брезентов покрив. Голямо подобрение.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 506
По пътя насам имах свободно време в изобилие и използвах част от него да проектирам „работилница“. Сметнах, че ще ми трябва пространство, където да работя по това и онова, без да навличам скафандър. Измислих гениален план, според който палатката спалня ще се превърне в новия дом на оксигенатора и атмосферния регулатор, а опразнената каравана ще поеме ролята на работилница.
Идеята е глупава и няма да я осъществя.
Трябва ми просто херметизирано помещение, в което да работя. Успял бях да си внуша мисълта, че спалнята няма да е подходяща, защото е сложно да вкарвам разни неща в нея. Сложно, но не и невъзможно.
Спалнята е скачена към въздушния шлюз на марсохода и наистина ще е досадно да внасям неща в нея — първо трябва да ги вкарвам в марсохода, после да прикачвам спалнята откъм вътрешната страна на шлюза, да я надувам и чак тогава да ги пренеса вътре в нея. Освен това ще трябва да връщам всичко обратно в марсохода и напълно да изпразня палатката, ако искам да изляза на обход.
Така че — да, досадно ще е, но ще ми отнеме единствено време. А на този фронт се справям доста добре. Имам цели четиресет и три дни до прелитането на „Хермес“. А и като гледам какви модификации са измислили в НАСА, ще мога да свърша някои неща и в кабината на самия кораб.
Лудите глави в НАСА искат да разглобя МИА на малки парченца, но корпуса са оставили за последно. Така че първата ми задача ще е да разчистя боклука във вид на кресла, контролни панели и прочие. Махна ли ги, ще се отвори пространство, в което да работя.
Но днес оставих обречения МИА на спокойствие. Днес беше ден за системна диагностика. Пак съм в контакт с НАСА, следователно отново влизам в техния режим под мотото „безопасността на първо място“. Странно, но в НАСА явно нямат вяра на моя скърпен марсоход, нито на метода ми да струпам всичко в караваната. Накараха ме да пусна диагностика на всеки компонент поотделно.
Всичко си работи нормално, но видимо се износва. Регулаторът и оксигенаторът не достигат максималния си капацитет (меко казано), а в караваната има течове. Течовете са слаби, но все пак излиза въздух. Това никак не се харесва на онези в НАСА, но нищо не може да се направи.
След това ме накараха да пусна пълна диагностика на МИА. Той е в много по-добро състояние. Всичко е новичко и работи на шест. Направо бях забравил как изглежда новият хардуер.
Жалко, че ще трябва да го обезобразя.
— Току-що уби Уотни — каза Люис.
— Мда — промърмори Мартинес, загледан намръщено в монитора. Съобщението „сблъсък с терена“ примигваше обвинително.
— Защото му спретнах гаден номер — обади се Йохансен. — Заложих повреда във висотомера и накарах трети двигател да се изключи твърде рано. А това е смъртоносна комбинация.
— Въпреки това трябваше да се справя — каза Мартинес. — Трябваше да забележа, че висотомерът отчита грешно. Показанията му бяха нереалистични.
— Не го вземай присърце — успокои го Люис. — Точно затова правим симулациите. Имаш още три седмици да му хванеш цаката.
— Ще се справя — обеща Мартинес.
— Симулациите на дистанционното изстрелване ги претупахме само за седмица, помните ли? — попита Йохансен. — По план единствената причина да прибегнем до него беше при отмяна на мисията, преди да сме кацнали. Тогава по протокол трябваше да изстреляме МИА, за да го използва НАСА като сателит. Един вид минимизиране на щетите.
— А сега този малко вероятен сценарий изведнъж стана критичен за мисията — отбеляза Люис. — Така че трябва да го отработим подробно.
— Слушам, командире — отвърна Мартинес.
— Рестартирам симулацията — съобщи Йохансен. — Има ли нещо конкретно, което искаш да пробваш?
— Не, изненадай ме — каза Мартинес.
Люис излезе от контролната зала и тръгна към реактора. Докато се качваше „нагоре“ по стълбата към центъра на кораба, изкуствената гравитация отслабна почти до нула. Вогъл вдигна поглед от компютърната конзола.