— Добре де — съгласи се Мартинес. — Няма смисъл да симулираме взрив по време на издигането. При такъв сценарий ще бъдем безсилни.
— Вогъл — повика Люис. — Как е курсът?
— Идеален — отвърна той. — Отклонението е в рамките на един метър от заложената траектория и два сантиметра в секунда от заложената скорост.
— Добре — кимна Люис. — Бек, как са нещата при теб?
— Всичко е готово, командире — докладва Бек. — Навързах всички кабели, които намерих, навити са и закачени в шлюз 2. Скафандърът ми и реактивната раница са готови.
— Добре — каза Люис. — Бойният план е ясен. Мартинес ще управлява МИА дистанционно, Йохансен отговаря за компютърните системи. Бек и Вогъл, искам ви в шлюз 2 с отворена външна врата още преди МИА да е излетял. Ще трябва да чакате петдесет и две минути, но не искам да рискувам с някакви технически засечки по скафандрите ви или шлюза. От момента на прехващането нататък Бек има задачата да прехвърли Уотни.
— Той може да не е в добра форма — отбеляза Бек. — Заради модификациите МИА ще е под натиска на 12% по време на излитането. Марк може да е в безсъзнание и дори да има вътрешни кръвоизливи.
— Значи е добре, че си лекар — изтъкна Люис. — Вогъл, ако всичко мине по план, твоята задача е да издърпаш Бек и Уотни с кабела. Ако нещо се обърка, ти си подкреплението на Бек.
— Ясно — каза Вогъл.
— Иска ми се да можехме да направим още нещо — продължи Люис. — Но сега ни остава единствено да чакаме. Отменям задачите ви по графика. Всички научни експерименти са временно прекратени. Ако можете — поспете, ако не — пуснете диагностика на оборудването си.
— Ще го приберем, командире — каза Мартинес. — След двайсет и четири часа Марк Уотни ще е тук, в тази стая.
— Да се надяваме, майоре — отвърна тя. — Свободни сте.
— Последните проверки за тази смяна са приключени — каза в слушалките си Мич. — Времеви?
— Слушам, полетен — отзова се глас в слушалките.
— Време до излитане на МИА?
— Шестнайсет часа, девет минути и четиресет секунди.
— Разбрано. До всички: директор на полета — край на смяната. — Свали слушалките и разтърка очи.
Брендън Хач взе слушалките от него и ги нагласи на главата си.
— До всички: застъпва на смяна директор на полета Брендън Хач.
— Обади се, ако стане нещо — заръча Мич. — Ако не, ще се видим утре.
— Гледай да поспиш, шефе — каза Брендън.
Венкат наблюдаваше от галерията.
— Защо му беше да пита времевия? — измърмори той. — Часовникът на мисията отброява времето на централния екран.
— Защото е притеснен — обясни Ани. — Подобна гледка рядко се вижда, но когато е притеснен, Мич Хендерсън прави така. Проверява всичко по два-три пъти.
— Това обяснява нещата — кимна Венкат.
— Направили са си лагер на поляната, между другото — каза Ани. — Репортери от целия свят. В залата за пресконференции няма достатъчно места и за половината.
— Медиите обичат драмата — въздъхна той. — Утре всичко ще е свършило, по един или друг начин.
— Каква е нашата роля в това? — попита Ани. — Ако нещо се обърка, контролната зала може ли да помогне?
— Не — отговори Венкат. — Нищо не можем да направим.
— Нищо?
— Нещата се случват на дванайсет светлинни минути от нас. Ако поискат да ни питат нещо, ще получат отговора след двайсет и четири минути. Цялото изстрелване трае дванайсет. Сами са.
— О — промълви Ани. — Значи ние само ще гледаме?
— Да — кимна Венкат. — Гадно, нали?
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 549
Ще излъжа, ако кажа, че не умирах от страх. След четири часа щях да яхна една гигантска експлозия към орбита. Вече съм го правил няколко пъти, но никога с кораб, който лично съм разпердушинил.
В момента седя в МИА. Със скафандъра съм, защото в предницата на кораба има голяма дупка на мястото на прозореца и част от корпуса. Чакам „инструкции за изстрелване“. Всъщност чакам изстрелването. Няма да имам никаква роля в него. Просто ще си седя в ускорителното кресло и ще се надявам.
Снощи изядох последния си порцион. Беше първото ми свястно ядене от седмици. Оставям на Марс четиресет и един картофа. Ето колко близо съм бил до гладната смърт.
Грижливо събирах проби през цялото си пътуване. Но не мога да ги взема със себе си. Затова ги сложих в един контейнер на няколкостотин метра от кораба. Може би някой ден ще пратят сонда да ги прибере.
Това е то. Друго няма. Няма дори процедура за отмяна. И защо да създават такава? Не можем да отложим изстрелването. „Хермес“ не може да спре и да ме изчака. Каквото и да стане, изстрелването ще се извърши по график.
Изправен съм пред съвсем реалната възможност днес да умра. Не мога да кажа, че ми харесва. Няма да е толкова зле, ако МИА се взриви. Поне ще стане бързо.