Мартинес въведе данните в софтуера.
— Мисля, че ще си организираме същия проблем, който би имал Уотни, но в по-голям мащаб. Не можем да насочим тласъка.
— Не се и налага — каза Люис. — Автономният шлюз е при носа. Изтичащият въздух ще създаде вектор на тласъка по централната ос. Просто трябва да насочим кораба противоположно на посоката, в която искаме да отидем.
— Добре, ето го резултата — съобщи Мартинес. — Пробойна при АВШ, със запечатани мостик и реакторно, ще ни ускори до двайсет и девет метра в секунда.
— След което относителната ни скорост ще бъде тринайсет метра в секунда — добави Йохансен.
— Бек — повика Люис. — Следиш ли разговора?
— Чух всичко, командире — отговори той.
— Ще се справиш ли при тринайсет в секунда?
— Ще има риск — отговори Бек. — Тринайсет, за да се изравня с МИА и още тринайсет да се изравня с „Хермес“. Но е несравнимо по-добре от четиресет и два в секунда.
— Йохансен — каза Люис. — Време до прехващане?
— Осемнайсет минути, командире.
— Какъв трус можем да очакваме? — обърна се Люис към Мартинес.
— Въздухът ще излети за четири секунди — съобщи той. — Натискът ще е малко под 1 g.
— Уотни — каза Люис в слушалките си. — Имаме план.
— Ура! План! — отвърна Уотни.
— Хюстън — отекна в контролната зала гласът на Люис, — решихме да отворим пробойна в АВШ, за да създадем тяга.
— Какво? — промърмори Мич, после ревна: — Какво?!
— О… боже мили — промълви Венкат в галерията.
— Мамка му мръсна — изруга Ани и скочи на крака. — Аз по-добре да ида в залата за пресконференции. Имаш ли да споделиш нещо, преди да тръгна?
— Ще пробият дупка в кораба — каза Венкат, все още в шок. — Нарочно ще пробият дупка в кораба. Небеса…
— Схванах — отвърна Ани и хукна към вратата.
— Как ще отворим вратите на шлюза? — попита Мартинес. — Не можем да ги отворим дистанционно, а ако някой е наблизо при разхерметизацията…
— Да — кимна Люис. — Можем да отворим едната врата, докато другата е затворена, но как да отворим втората?
Замисли се, после нареди:
— Вогъл, искам да се върнеш тук и да направиш бомба.
— Ъъ, би ли повторила, командире? — отвърна Вогъл по радиото.
— Бомба — потвърди Люис. — Ти си химик. Можеш ли да направиш бомба от материалите, с които разполагаме?
— О, да — каза Вогъл. — Имаме запалими материали и чист кислород.
— Звучи добре — кимна Люис.
— Както всички знаем, много е опасно да се взривяват бомби на космически кораб — отбеляза прагматично Вогъл.
— Значи ще я направиш малка — каза Люис. — Колкото да отвори дупка във вътрешната врата на шлюза. Каквато и да е дупка. Ако взриви цялата врата, добре. Ако отвори малка пробойна, пак става — въздухът ще изтече по-бавно, но това няма значение. Промяната в инерцията ще е същата и ще получим желаното ускорение.
— Херметизирам шлюз 2 — докладва Вогъл. — Как ще активираме бомбата?
— Йохансен? — повика Люис.
— Ами… — Йохансен си сложи слушалките и ги включи. — Вогъл, можеш ли да вкараш жици в бомбата?
— Да — отговори Вогъл. — Ще използвам тапа с винт и малка дупка, през която да вкарам жиците. Дупката ще се отрази на херметизацията, но в незначителна степен.
— Може да прекараме жицата до осветителен панел 41 — предложи Йохансен. — Той е близо до шлюза и мога да го включвам и изключвам оттук.
— Добре, това ще е дистанционният ни спусък — одобри Люис. — Йохансен, заеми се с осветителния панел. Вогъл, ела тук и направи бомбата. Мартинес, върви да затвориш и запечаташ вратите на реакторното.
— Слушам, командире — откликна Йохансен и се оттласна от креслото си по посока на коридора.
— Командире — каза Мартинес, спрял на изхода. — Да донеса ли скафандри?
— Няма смисъл. Ако печатът на мостика не издържи, вакуумът ще ни засмуче със скорост близка до тази на звука. Ще станем на каша, със или без скафандри.
— Разбрано, командире.
— Къде си, Вогъл? — попита Люис.
— Идвам, командире.
— Бек — повика тя в слушалките. — И ти се прибирай. Но не сваляй скафандъра.
— Добре — каза Бек. — Защо?
— Ще се наложи буквално да взривим една от вратите — обясни Люис. — Предпочитам да съсипем вътрешната. Външната е важна за маневрите ни по-нататък.
— Звучи логично — отвърна Бек, докато излизаше от шлюз 2.
— Има един проблем — продължи Люис. — Искам външната врата да бъде застопорена в крайно отворено положение с активиран механичен стопер, така че да не се блъсне при декомпресията.
— Някой трябва да е в шлюза, за да го направи — каза Бек. — Но ако външната врата е отворена, няма как да се отвори вътрешната.