— Именно — потвърди Люис. — Искам от теб да отидеш при АВШ, да го разхерметизираш и да заключиш външната врата в крайно отворено положение. След това ще допълзиш по външния корпус до шлюз 2.
— Разбрано, командире — каза Бек. — Има скоби по целия външен корпус. Ще съм като планински катерач с все осигурителното въже.
— Залавяй се — нареди Люис. — Вогъл, нямаш време. Трябва да направиш бомбата, да я заложиш, да се върнеш в шлюз 2, да облечеш скафандъра, да разхерметизираш шлюза и да отвориш външната врата, за да влезе Бек.
— В момента си съблича скафандъра и не може да отговори — обади се Бек. — Но чу нарежданията.
— Уотни, как си? — прозвуча гласът на Люис в ухото му.
— Засега добре, командире — отвърна Уотни. — Спомена за някакъв план?
— Така е — каза тя. — Ще изпуснем въздух, за да създадем тяга.
— Как?
— Ще взривим дупка в АВШ.
— Какво?! Как?!
— В момента Вогъл прави бомба.
— Знаех си, че Вогъл е луд учен под прикритие! — извика Уотни. — Ако питаш мен, по-добре да се придържаме към идеята за Железния човек.
— Това е твърде рисковано и ти го знаеш — отвърна Люис.
— Работата е там, че съм егоист по душа. Искам всички мемориали у дома да са само за мен. Не ви искам там, щото сте загубеняци. Не ви разрешавам да взривявате АВШ.
— О — възкликна Люис. — Е, щом не ни разрешаваш… чакай малко… Случайно си погледнах към нашивките и според тях аз съм командирът. Идваме да те приберем.
— Много смешно.
Като химик, Вогъл знаеше как се правят бомби. Всъщност голяма част от обучението му беше посветено на това как да избягва неволното създаване на бомби.
На борда на кораба нямаше много запалими неща заради непредвидимите, но като цяло ужасни последствия от възникването на пожар. Ала храната, по природа, съдържаше въглеводороди, които горят. Понеже нямаше време за прецизна математика, Вогъл пресметна с приближение наум.
Захарта съдържа четири хиляди калории на килограм. Една калория е равна на 4184 джаула. При безтегловност захарта се носи свободно в пространството, зрънцата се разпръскват и това увеличава значително реактивната повърхност. В среда от чист кислород всеки килограм захар ще произведе 16.7 милиона джаула и ще ги излъчи взривно със силата на осем пръчки динамит. Такава е природата на горенето в среда от чист кислород.
Вогъл внимателно отмери захарта. Сипа я в най-здравия контейнер, който успя да намери — лабораторна мензура от дебело стъкло. Здравината на контейнера беше толкова важна, колкото и самия експлозив. При слаб контейнер би се получила огнена топка с малка ударна сила. Ако контейнерът е достатъчно здрав, би удържал напрежението, докато то достигне пълния си разрушителен потенциал.
Проби дупка в тапата и оголи парче жица. Пъхна жицата в дупката.
— Sehr gefährlich — измърмори той, докато наливаше в контейнера чист кислород от запасите на кораба, после бързо нави тапата. Само за няколко минути беше измайсторил простичка, но достатъчно мощна бомба.
— Sehr, sehr, gefährlich.
Оттласна се към изхода на лабораторията и пое към носа на кораба.
Йохансен работеше върху осветителния панел, когато Бек доплува до шлюза.
Тя го стисна за ръкава на скафандъра.
— Внимавай, като излезеш навън.
Той се завъртя да я погледне.
— А ти внимавай, като залагаш бомбата.
Тя целуна визьора му, после отклони смутено поглед.
— Това беше глупаво. Не казвай на никого какво съм направила.
— А ти не казвай на никого, че ми е харесало — усмихна се Бек.
Влезе в шлюза и запечата вътрешната врата. След като разхерметизирането завърши, отвори външната и я заключи в крайно положение. Хвана се за една от скобите по външния корпус и се изтегли.
Йохансен гледаше през прозореца, докато Бек не се скри от погледа ѝ, после насочи отново вниманието си към осветителния панел. По-рано го беше изключила дистанционно от конзолата си. Издърпа кабела, оголи краищата му и забели ролката изолирбанд.
След няма и, минута Вогъл се появи. Носеше се бавно и предпазливо по коридора, стиснал с две ръце бомбата.
— Спрях се на единична жица — обясни той. — Не исках да рискувам с две, за да не се получи искра. И най-слабото статично електричество би ни изложило на риск, докато свързваме бомбата.
— А как ще я взривим? — попита Йохансен.
— Жичката трябва да се нагрее. Ако ѝ пуснеш ток, би трябвало да свърши работа.
— Ще трябва да заобиколя прекъсвача — каза Йохансен, — но ще стане.
Усука жиците на осветителния панел към жичката на бомбата и ги стегна с изолирбанд.
— Извинявай — каза Вогъл. — Трябва да се връщам в шлюз 2, за да пусна доктор Бек на кораба.