— За това ще се тревожим по-късно — каза Люис. — Какви са относителната ни скорост и разстоянието до МИА?
Йохансен затрака по клавиатурата пред себе си.
— Ще се приближим на двайсет и два метра при скорост от дванайсет метра в секунда. Оказва се, че тласъкът е бил дори по-силен от очакваното.
— Уотни — повика Люис. — Получи се. Бек тръгва към теб.
— Гол! — изрева Уотни.
— Бек — каза Люис. — Твой ред е. Дванайсет метра в секунда.
— Страхотно! — възкликна Бек.
— Ще изляза със скок — каза Бек. — Това ще увеличи скоростта ми с още метър-два в секунда.
— Разбрано — отвърна Вогъл и прихвана хлабаво осигурителния му кабел. — Късмет, доктор Бек.
Бек опря крака в стената отсреща, оттласна се и излетя през шлюза.
Озовал се извън кораба, той се огледа. Вдясно от себе си видя онова, което не се виждаше през вратата на шлюза.
— Визуален контакт! — извика. — Виждам МИА! За бога, Марк, какво си направил с бедния кораб?
— Трябва да видиш какво направих с марсохода — отговори Уотни по радиото.
Бек се оттласна по прехващащия курс. Беше го упражнявал многократно. Обучението беше част от сценарий, при който трябва да се спаси астронавт със скъсан осигурителен кабел, но принципът беше същият.
— Йохансен — извика той. — Хващаш ли ме с радара?
— Да — отвърна тя.
— Съобщавай на Марк относителната ми скорост през две-три секунди, става ли?
— Разбрано. 5.2 метра в секунда.
— Хей, Бек — каза Уотни. — Предницата е широко отворена. Ще те чакам там.
— Не разрешавам — реагира Люис. — Никакви движения без осигурителен кабел. Остани вързан в креслото си, докато Бек не те закачи.
— Разбрано — подчини се Уотни.
— 3.1 метра в секунда — докладва Йохансен.
— Ще тласна още малко — каза Бек. — Трябва да ускоря, преди да забавя за прехващането. — Завъртя се, готов да включи реактивния двигател на раницата.
— Единайсет метра до целта — съобщи Йохансен.
— Разбрано.
— Шест метра.
— Ииии… обратна тяга — каза Бек и включи отново двигателя. МИА надвисна пред него. — Скорост? — попита той.
— 1.1 метра в секунда — отговори Йохансен.
— Става — каза той и протегна ръка към кораба. — Нося се по инерция към МИА. Мисля, че ще успея да хвана разкъсаното платнище…
Разкъсаното платнище беше единственото нещо, което да хване. Извън него, повърхността на кораба беше гладка и равна. Бек се протегна максимално и успя да го сграбчи.
— Контакт — докладва той. Стисна по-здраво платнището, придърпа се напред и посегна да се хване и с другата ръка. — Стабилен контакт!
— Доктор Бек — обади се Вогъл. — Отминахме максималната точка на приближаване. Вече се отдалечаваш от „Хермес“. Остават ти сто шейсет и девет метра кабел. Ще ти стигнат за четиринайсет секунди.
— Разбрано — каза Бек.
Вкара глава в отвора, обхвана с поглед кабината и видя Уотни, който лежеше вързан в ускорителното си кресло.
— Визуален контакт с Уотни! — докладва той.
— Визуален контакт с Бек! — докладва Уотни.
— Как си, пич? — подхвърли Бек и се вмъкна в кораба.
— Аз… такова… Дай ми минутка. Ти си първият човек, когото виждам от година и половина.
— Нямаме минута — каза Бек и се оттласна от стената. — Кабелът ще ни свърши след единайсет секунди.
Тласъкът отнесе Бек при креслото, където той се блъсна тромаво в Уотни. Двамата се хванаха за лактите, иначе сблъсъкът щеше да отхвърли Бек към стената.
— Контакт с Уотни! — докладва Бек.
— Осем секунди, доктор Бек — съобщи по радиото Вогъл.
— Разбрано — отвърна Бек, докато свързваше трескаво с клипс предницата на своя скафандър с предницата на скафандъра на Уотни. — Вързани сме — съобщи той.
Уотни щракна отключващия механизъм на коланите, които го привързваха към креслото.
— Освободих коланите — докладва той.
— Да се махаме оттук — подкани Бек и се оттласна с крака от креслото по посока на отвора в носа на кораба.
Двамата мъже се понесоха през кабината на МИА. На минаване през отвора Бек протегна ръка и се оттласна от ръба.
— Излязохме — докладва Бек.
— Пет секунди — каза Вогъл.
— Относителна скорост спрямо „Хермес“ — дванайсет метра в секунда — съобщи Йохансен.
— Тласкам — каза Бек и активира реактивната си раница.
Двамата ускориха към „Хермес“. След няколко секунди показанията на реактивната раница, които Бек виждаше на вградения в шлема си монитор, светнаха в червено.
— Дотук с горивото — каза Бек. — Скорост?
— Пет метра в секунда — отвърна Йохансен.
— Готовност — обади се Вогъл. Досега беше отпускал кабела през шлюза. Сега хвана с две ръце малкото останала дължина. Не го дръпна, не го стисна дори — това би го изхвърлило през шлюза. Просто го хвана, за да създаде триене.