Вариантът да се провали мисията само защото соларните клетки са се замърсили е бил преценен като неприемлив. Нужен им е бил по-надежден източник на енергия. Затова МИА кацат на Марс, оборудвани с РТГ. РТГ съдържа 2.6 килограма плутоний-238, който отдава близо хиляда и петстотин вата топлина и ги превръща в сто вата електричество. МИА кара на тази енергия, докато екипажът пристигне.
Сто вата не са достатъчни да захранят отоплителя, но мен не ме интересува количеството произведено електричество. На мен ми трябва топлината. А хиляда и петстотин вата топлина са толкова много, че ще трябва да махна изолацията на марсохода, за да не прегрея.
Веднага щом разтоварихме и активирахме марсоходите, дойде ред командир Люис да се заеме с приятната задача по разкарването на РТГ. Откачи го от МИА, измина четири километра с единия марсоход и зарови генератора в пясъка. Колкото и добра да е изолацията му, ядрото е силно радиоактивно и НАСА предпочита да не го държи близо до астронавтите си.
В протокола на мисията няма изрични указания къде точно да се зарови РТГ. Пише само „поне на четири километра отстояние“. Значи ще трябва да го намеря.
Две неща работят в моя полза. Първо, монтирах соларните клетки с Вогъл, когато командир Люис потегли с марсохода, и затова знам, че тръгна на юг. Освен това командир Люис заби триметров прът с яркозелено знаменце да отбележи мястото. Зеленото изпъква изключително добре на фона на марсианския терен. Идеята е да не се приближаваме твърде много до заровеното РТГ, ако на по-късен етап се загубим по време на обход.
Та, планът ми е следният: да тръгна на юг и след четири километра да започна да се оглеждам за зеленото знаменце.
Понеже съсипах марсоход 1, ще трябва да използвам марсохода-мутант, бивш марсоход 2. Нищо не пречи да превърна обхода в полезен тест, един вид проучвателна мисия. Ще проверя как се справят дисагите с батерията на истински път и добре ли са привързани соларните клетки към покрива.
Ще го нарека „Сириус 2“.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 69
Намерих РТГ.
Не беше трудно. Изминах четирите километра и веднага видях знаменцето.
Командир Люис го е заровила на върха на малко възвишение. Сигурно е избрала това място, за да се вижда знамето отдалече, и то определено се вижда! Само че вместо да стоя далеч от него, аз пришпорих марсохода право натам и изрових генератора. Люис не го е планирала точно така, но…
РТГ представлява голям цилиндър, опасан с охладителни ребра. Дори през ръкавиците на скафандъра усещах топлината, която излъчваше. Това е доста притеснително, да ви кажа. Особено като знаеш, че топлината е плод на радиация.
Нямаше смисъл да го връзвам за покрива — и без това планът ми беше да го държа в кабината. Затова го взех със себе си, изключих отоплението на марсохода и потеглих обратно към Подслона.
За десетте минути път до дома и с изключено отопление в кабината стана горещо — температурата се вдигна до трийсет и седем градуса. РТГ определено ще ме топли.
Обходът доказа и друго — че такъмите ми са наред. Соларните клетки и допълнителната батерия си клечаха кротко и щастливо по местата въпреки осемте километра преход по неравен терен.
Обявявам „Сириус 2“ за успешна мисия!
През остатъка от деня бях зает да изтърбушвам марсохода. Кабината му е метална. Под метала има изолация, а върху изолацията, от вътрешната страна на кабината, има слой твърда пластмаса. С помощта на изтънчен метод (чук) свалих няколко пластмасови панела, после внимателно (пак с чук) махнах и прилежащата изолация от втвърдена пяна.
След това си навлякох скафандъра и изнесох радиоизотопния генератор. Скоро марсоходът се охлади и аз внесох отново радиационната си джаджа. Следях температурата, която бавно се повишаваше. Много по-бавно, отколкото на връщане от гробището за РТГ.
Свалих още от изолацията (с чук) и проверих отново. След още няколко вандалски прояви от този вид бях свалил толкова изолация, че генераторът с мъка компенсираше загубата на топлина. Истината е, че водех обречена битка. С времето топлината ще започне да изтича по-бързо, отколкото устройството я отдава. Няма проблем. Винаги мога да включа за кратко отоплителя при нужда.
Занесох парчетата изолация в Подслона. С помощта на върхови конструкторски техники (тиксо) сглобих част от парчетата в квадрат с идеята, че ако стане много студено, бих могъл да залепя квадрата върху някое оголено място в марсохода и така да дам едно рамо на РТГ в борбата му със студа.