По-големият проблем е с въглеродния диоксид. Картофите трябва да дишат. Знам какво си мислите. „Марк, старче! ТИ произвеждаш въглероден диоксид! Това е част от величествения кръговрат на природата!“
Проблемът е къде да го сложа. Да, издишвам въглероден диоксид постоянно, но не виждам как бих могъл да го съхраня. Бих могъл да изключа оксигенатора и атмосферния регулатор и просто да дишам, докато напълня Подслона с въглероден диоксид. Но той е смъртоносен за мен. Ако можех да освободя голямо количество наведнъж и да избягам, щеше да е друго.
Помните ли горивния генератор на МИА? Той извлича въглероден диоксид от атмосферата на Марс. Моите скромни насаждения не са взискателни като мен, така че десетлитров резервоар с въглероден диоксид, изпуснат в Подслона, би трябвало да им стигне. А генераторът извлича десет литра за няма и ден.
Това е то. Ще изпусна въглеродния диоксид в Подслона, ще изключа атмосферния регулатор и оксигенатора, ще полея обилно картофите и ще потегля.
„Сириус 4“. Гигантска стъпка напред в моите марсоходски проучвания. И мога да я направя още утре.
8.
— Здравейте и благодаря, че ни гледате — каза Кати на камерата. — Какво ще видите днес в репортажа на Си Ен Ен за Марк Уотни? Няколко негови обхода през последните дни. Какво означават те? Има ли НАСА напредък в спасителния си план? И как ще се отрази той на приготовленията за „Арес 4“? Днес при нас е д-р Венкат Капур, директор на марсианските мисии в НАСА. Д-р Капур, благодаря ви, че приехте поканата ни.
— Радвам се, че съм тук, Кати — отговори Венкат.
— Д-р Капур — продължи Кати, — Марк Уотни е най-наблюдаваният човек в Слънчевата система, нали така?
Венкат кимна.
— Със сигурност е най-наблюдаваният от НАСА. Понастоящем и дванайсетте ни марсиански сателита правят снимки на неговия район при всяка възможност. Двата сателита на Европейската космическа агенция правят същото.
— И през какъв интервал правите тези снимки?
— През няколко минути. Понякога интервалът е по-голям заради орбитите на сателитите. Но така или иначе, получаваме ясна представа за обходите му.
— Разкажете ни за последните обходи.
— Ами — започна Венкат, — по всичко личи, че подготвя марсоход 2 за дълъг обход. В ден 65 Уотни взе батерията на другия марсоход и я прикачи с помощта на импровизирана сбруя. На следващия ден демонтира четиринайсет соларни клетки и ги прикрепи към покрива на марсохода.
— А после направи няколко кръгчета, нали? — подсказа му Кати.
— Да. Близо час обикаля около Подслона, после се прибра. Вероятно е тествал марсохода. Два дни по-късно го видяхме отново. Тогава измина четири километра, после се върна. Още един тест според нас. През последните два дни зарежда марсохода с провизии.
— Хм — каза Кати. — Според повечето специалисти единственият му шанс да оцелее е да се придвижи до района, където се очаква да кацне „Арес 4“. Дали и той не е стигнал до същото заключение, как мислите?
— Вероятно — съгласи се Венкат. — Той не знае, че го наблюдаваме. От негова гледна точка „Арес 4“ е единствената му надежда.
— Дали смята да тръгне скоро? По всичко личи, че се готви за дълго пътуване.
— Дано не избърза — каза Венкат. — В района на „Арес 4“ няма нищо, освен излитащия апарат. Останалите снабдителни сонди още не са пристигнали. Пътуването му дотам ще е дълго и опасно, далече от удобствата и сигурността на Подслона.
— Защо би поел такъв риск?
— Заради комуникациите — отговори Венкат. — Стигне ли до МИА, ще може да се свърже с нас.
— Това би било чудесно, нали?
— Би било страхотно, да. Но изминаването на 3200 километра до „Арес 4“ е изключително опасно. Бихме предпочели да остане в Подслона. Ако можехме да се свържем с него, определено бихме го помолили да не тръгва.
— Но не може вечно да стои в Подслона, нали? — попита водещата. — Рано или късно ще трябва да стигне до МИА.
— Не непременно — възрази Венкат. — Лабораторията за реактивно движение експериментира с модификации на МСА, така че апаратът да извърши кратък полет над повърхността след кацането си.
— Говори се, че тази идея е била отхвърлена като твърде опасна — отбеляза Кати.
— В първоначалния си вариант идеята наистина изглеждаше опасна. Но оттогава нашите експерти работят по снижаване на риска.
— Остават само три години и половина до планираното изстрелване на мисия „Арес 4“. Ще ви стигне ли времето да тествате модифицирания МСА?
— Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. Но спомнете си, че създадохме лунохода от нулата само за седем години.
— Така е — усмихна се Кати. — Е, как изглеждат в момента шансовете на Уотни?