— Виждам — каза Венкат. — И определено не отива към района на „Арес 4“. Освен ако не се опитва да заобиколи някакво препятствие по пътя си.
— Няма какво да заобикаля — възрази Минди. — Това е Ацидалийската равнина.
— Онова там соларните клетки ли са? — попита Венкат и посочи на екрана.
— Да — потвърди Минди. — Както и преди, кара два часа, направи обход, после кара още два часа. В момента е на сто петдесет и шест километра от Подслона.
И двамата се взряха в екрана.
— Чакай… — каза Венкат. — Чакай, не е възможно…
— Какво?
Венкат се огледа, грабна лепящи листчета от бюрото и химикалка.
— Дай ми неговите координати и координатите на Подслона.
Минди провери данните на екрана.
— В момента е на… 28.9 градуса север, 29.6 градуса запад. — Отвори друг файл и продължи: — Подслонът е на 31.2 градуса север и 28.5 градуса запад. Какво видяхте?
Венкат записа числата.
— Ела с мен — нареди той и бързо излезе.
— Ъъ — хукна след него Минди. — Къде отиваме?
— В стаята за почивка на сателитен контрол — обясни Венкат. — Онази карта на Марс още ли е на стената?
— Ами, да — каза Минди. — Но тя е просто плакат от магазина за сувенири. На компютъра си имам цифрови карти с висока резолюция…
— Не. На твоите карти не мога да рисувам — каза той. Зави зад ъгъла към стаята за почивка и посочи картата на Марс, която висеше на стената. — А на тази мога.
Стаята за почивка беше празна, ако не броим техника от компютърната поддръжка, който сърбаше кафе. Внезапната поява на Венкат и Минди привлече вниманието му.
— Ширината и дължината са обозначени, добре — промърмори Венкат. Свери числата, които беше записал на лепящото листче, плъзна пръст по картата и драсна едно кръстче. — Тук е Подслонът.
— Хей — обади се техникът. — Защо драскаш по плаката ни?
— Ще ви купя нов — подхвърли Венкат, без да се обръща. После надраска още един хикс. — Тук се намира той в момента. Дай ми линийка.
Минди се огледа. Не видя линийка, затова грабна тефтера на техниците.
— Хей! — възмути се техникът.
С помощта на тетрадката Венкат свърза двата хикса и продължи линията след кръстчето на Марк. После направи крачка назад.
— Мда! Ето къде отива! — възкликна развълнувано Венкат.
— О! — възкликна на свой ред Минди.
Линията минаваше през центъра на яркожълта точка, отпечатана на картата.
— „Патфайндър“! — викна Минди. — Отива към „Патфайндър“!
— Да! — потвърди Венкат. — Това вече е нещо друго. Разстоянието е около осемстотин километра. Има достатъчно ресурс да стигне до там и да се върне в Подслона.
— И да вземе със себе си „Патфайндър“ и роботизирания марсоход „Съджърнър“ — добави Минди.
Венкат извади мобилния си.
— Изгубихме контакт с него през деветдесет и седма. Ако успеем да включим дистанционно системите му, ще можем да си говорим. Може всичко да му е наред, просто соларните клетки да са замърсени. А дори да има някакъв по-сериозен проблем, Марк е инженер! — И докато набираше търсения номер, добави: — Това му е работата, да оправя проблеми!
Усмихнат за пръв път от седмици, той вдигна телефона към ухото си и зачака.
— Брус? Венкат е. Току-що всичко се промени. Уотни се е насочил към „Патфайндър“. Да! Знам, бе човек! Издири всички, които са работили по онзи проект, и ги събери в ЛРД по най-бързия начин. Аз се качвам на следващия полет и идвам при вас.
Затвори и се ухили на картата.
— Ах ти, Марк, умно копеленце такова!
9.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 79
Днес беше осмият ми ден на път. Засега „Сириус 4“ се увенчава с успех.
Вече си създадох навици. Всяка сутрин се събуждам на зазоряване. Първата ми работа е да проверя концентрацията на кислород и въглероден диоксид. После закусвам и пия чаша вода. След това си измивам зъбите, като пестя максимално водата, и се бръсна с електрическа самобръсначка.
Марсоходът няма тоалетна. Когато сме на обход, при нужда използваме рециклиращата система на скафандрите. Но тя не е предвидена да се справи с двайсетдневен добив.
Сутрешната ми пикня отива в една пластмасова кутия с херметически капак. Когато я отворя, в марсохода се разнася страшна воня — като в мъжката тоалетна на бензиностанция. Бих могъл да я изливам навън, разбира се. Но положих толкова усилия да създам водата, че нямам никакво намерение да я хабя. Когато се върна в Подслона, ще я излея във водния рециклатор.
Изпражненията ми са още по-ценни. Този естествен тор е жизненоважен за картофените ми насаждения, а в момента аз съм единственият му източник на Марс. За щастие, космическите мисии бързо те научават как да сереш в плик. И ако си мислите, че вонята е страшна, когато отворя кутията с пикня, представете си каква смрад се разнася, след като разтоваря ремаркето.