Всичко това, ако изобщо успея да включа радиото на сондата.
Време е за лягане. Утре ме чака тежък физически труд. Трябва да си почина добре.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 83
Боже, всичко ме боли.
Но не можах да измисля друг начин да кача сондата на покрива.
Направих рампа от камъни и пясък. Точно като древните египтяни.
А в долината Арес камънаци колкото щеш!
Първо проведох експеримент за наклона на рампата. Натрупах камъни до сондата, издърпах я по наклона, после я издърпах обратно. Направих рампата по-стръмна и така нататък. Оказа се, че мога да я изтегля при наклон на рампата от трийсет градуса. Всеки по-голям наклон водеше след себе си рискове. Като нищо можех да изпусна сондата и тя да се хързулне назад.
Покривът на марсохода е на повече от два метра над земята. Следователно щеше да ми трябва рампа дълга почти четири метра. Хванах се на работа.
Отначало ми беше лесно. После камъните започнаха да ми тежат все повече. Тежкият физически труд в скафандър е истинско изпитание, защото към номиналното усилие се прибавят двайсетте килограма собствено тегло на скафандъра и ограничението в движенията ти. След двайсетина минути вече се бях задъхал.
Затова прибягнах до измама. Повиших концентрацията на кислород във въздуха си за дишане. Това определено ми помогна. Но не бива да го превръщам в навик. Не се сгорещих освен това. Скафандърът ми губи топлина по-бързо, отколкото тялото ми я генерира. Отоплителната система има грижата да не замръзна. Физическата ми активност и по-голямото количество отделена от тялото ми топлина просто спести работа на скафандъра.
След часове на робски труд рампата най-после беше готова. Най-обикновена купчина камъни край марсохода, която се издигаше под наклон към покрива му.
Минах няколко пъти по рампата, за да съм сигурен, че е стабилна, после издърпах сондата. Получи се идеално!
Привързах сондата в прекрасно настроение. Проверих дали съм я вързал добре, после качих и соларните клетки, като ги наредих на една висока купчина (така де, имах готова рампа, защо да не се възползвам максимално от нея?).
И тогава стоплих. Подкарам ли марсохода, рампата щеше да се срути и камъните можеше да наранят колелетата или шасито. Налагаше се да разваля рампата на ръка, преди да потегля.
Уф!
Развалянето на рампата беше по-лесно от изграждането ѝ. Не беше нужно да подреждам камъните. Хвърлях ги където ми падне. Отне ми само час.
Вече съм готов!
Утре потеглям към дома с чистак новото си неработещо двестакилограмово радио.
10.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 90
Седем дни от намирането на „Патфайндър“, седем дни по-близо до дома.
Както се бях надявал, следите, оставени от марсохода на идване, още си бяха там и аз ги следвах до Долината на Люис. След това — четири дни лесно каране. Хълмовете вляво от мен ми служеха за ориентир, а теренът беше равен.
Но всички хубави неща си имат край. Вече съм в Ацидалийската равнина. Следите от марсохода са се заличили отдавна. Минал бях оттук преди цели шестнайсет дни. За толкова време дори лек вятър е достатъчен, за да заличи следите.
Трябвало е да струпвам камъни на купчинка при всяко спиране, но кой да се сети. Теренът тук е толкова плосък, че купчинките щяха да се виждат от километри.
От друга страна, като се сетя какъв зор видях с издигането на рампата… отврат.
И ето че отново се мотая из пустинята, ориентирам се по Фобос и се надявам, че няма да се отклоня твърде много от правилния път. Достатъчно е да се приближа на четиресет километра от Подслона — навляза ли в този периметър, ще уловя сигнала на маяка му.
Обзел ме е оптимизъм. За пръв път наистина вярвам, че може и да се измъкна от тази планета жив. Толкова съм си повярвал, че събирам почвени и скални проби при всеки свой обход.
Отначало приемах това като свой дълг. Ако оцелея, ще стана любимец на геолозите. Но после започнах да се забавлявам. Сега, докато карам, чакам с нетърпение следващата акция по събиране на камънаци в пликчета.
Хубаво е пак да бъда астронавт. Точно така, астронавт. Не фермер по принуда, нито електроинженер, нито шофьор на товарен камион. Астронавт. Правя онова, което правят астронавтите. И осъзнавам, че ми е липсвало.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 92
Днес улових сигнал от маяка на Подслона, но само след две секунди го изгубих. Но е добър знак. От два дни пътувам на север-северозапад. До Подслона има поне сто километра. Цяло чудо е, че изобщо улових сигнал. Явно съм уцелил миг на идеални атмосферни условия.