По време на принудителните престои гледам „Човек за шест милиона долара“ от неизчерпаемата колекция с евтини телевизионни сериалчета от седемдесетте на командир Люис.
Току-що изгледах епизода, в който Стив Остин се бие с руска сонда, изстреляна към Венера, която по погрешка се приземява на Земята. Като специалист по междупланетните пътувания мога да ви кажа, че историята е напълно достоверна от научна гледна точка. Сондите често се приземяват на грешната планета. Освен това големият и плосък корпус на сондата е идеален за високото налягане на венерианската атмосфера. Също, както всички знаем, сондите често отказват да следват инструкциите си и вместо това нападат разни хора.
Засега „Патфайндър“ не се е опитала да ме убие, но аз я държа под око.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 93
Днес улових сигнала от Подслона. Вече имам железен ориентир накъде да карам. Няма начин да се загубя. Според компютъра се намирам на 24 718 метра от Подслона.
Утре ще си бъда у дома. Дори марсоходът да се повреди фатално, пак ще се оправя. Оттук мога да стигна до Подслона и пеша.
Не помня дали съм го споменавал досега, но мразя проклетия марсоход. Толкова време прекарах седнал или легнал в кабината му, че гърбът ми е тотално прецакан. От всичките ми колеги в момента най-много ми липсва Бек. Той е майстор на масажите и ако беше тук, щеше да ми оправи гърба за нула време.
Макар че със сигурност щеше да мърмори ужасно. „Защо не си правил упражнения за разтягане? Важно е да си в добра форма! Яж повече фибри“ и прочие от този сорт.
Стигнал съм до етапа, когато една лекция за здравословния начин на живот би ми дошла добре.
По време на подготовката ни караха да тренираме страшничкия сценарий с „изгубената орбита“. При проблем във втория етап на излитането с МИА ще се озовем в орбита, но твърде ниско, за да се скачим с „Хермес“. Ще се носим в най-високия слой на атмосферата и орбитата ни бързо ще се скапва. НАСА ще насочи „Хермес“ дистанционно с цел корабът да ни прехване и да се разкараме оттам по най-бързия начин, преди да е загубил твърде много скорост заради съпротивлението на атмосферата.
Част от тренировката беше да ни затворят в симулатор на МИА за цели три ужасни дни. Шест души в излитащ апарат, предвиден за двайсет и три минутен полет. Възтесничко. И като казвам „възтесничко“, имам предвид, че искахме да се удушим един друг.
След като най-сетне ни пуснаха да излезем, командир Люис обяви: „Каквото се е случило в Изгубена орбита, си остава в Изгубена орбита“. Може да ви звучи тъпо, но сработи. Оставихме го зад гърба си и се върнахме към нормалното си състояние.
Сега бих дал всичко за пет минутки тренировка на изгубената орбита. Напоследък наистина се чувствам много самотен. Допреди „Сириус 4“ бях твърде зает, за да изпадам в депресия. Но дългите и скучни дни на бездействие ми отвориха очите. Никой не е бил по-сам от мен, по-далече от други хора.
Боже, надявам се, че ще успея да поправя сондата.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 94
Моят дом е моята крепост!
Днес ви пиша от своя гигантски, просторен Подслон!
Когато влязох през шлюза, първата ми работа беше да хукна в кръгове и да размахвам лудо ръце. Беше страхотно! Изкарах в проклетия марсоход двайсет и два дни и дори не можех да се поразходя, без да навличам скафандъра.
Пътят до „Арес 4“ ще трае два пъти по толкова, но това е тегоба за друг ден.
След няколко триумфални обиколки на Подслона реших, че е време да се хвана на работа.
Включих оксигенатора и водния рециклатор. Проверих състава на въздуха, всичко изглеждаше наред. Все още имаше въглероден диоксид, следователно картофите не се бяха задушили, без мен да им го издишвам.
Както можете да се досетите, прегледах детайлно насажденията си и мога да докладвам, че са в отлично състояние.
Добавих торбичките с изпражненията си към купчината тор. Прекрасна миризма, уверявам ви. Побързах да ги размеся с малко пръст и вонята стана поносима. Кутията с урина излях във водния рециклатор.
Нямаше ме три седмици и за да не страдат растенията, бях оставил Подслона да тъне във влага. Толкова много вода във въздуха може да причини куп проблеми с електричеството, затова в продължение на няколко часа проверявах всички системи една по една.
После си починах малко. Можех да си почивам и повече, но имах работа за вършене.
Облякох скафандъра, отидох при марсохода и свалих соларните клетки от покрива. Още няколко часа заминаха, докато ги монтирам на оригиналните им места и ги свържа към захранването на Подслона.