Знаех какво ми трябва. 1.5 волта.
В сравнение с безумните импровизации, които стъкмявам от ден 6 насам, това е детска игра. Имам волтажни контролери в комплекта си! Отне ми петнайсет минути да сложа контролер на един резервен електрически проводник и още час да изляза навън и да прекарам кабел до гнездото на батерията в сондата.
Остава проблемът с отоплението. Критичният температурен праг, за да работи електрониката, е минус четиресет градуса. Температурата на въздуха днес е минус шейсет и три.
Батерията е голяма и затова я познах веднага, но нямах никаква идея къде да търся отоплителите. А дори да знаех, би било твърде рисковано да ги включа директно към захранването. Като нищо можех да изпържа цялата система.
Затова отидох при марсоход 1, който използвах за резервни части, и откраднах отоплителя на кабината му. Така бях изтърбушил бедния марсоход, че приличаше на кола, изоставена в квартал с лоша слава.
Донесох отоплителя в „работилницата“ си и го свързах към захранващия кабел от Подслона. После го напъхах в сондата на мястото на батерията.
Сега остава да чакам. И да се надявам.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 96
Наистина се надявах, че като се събудя, сондата ще се е събудила преди мен. Уви. Антената си беше точно там, където беше и снощи, преди да си легна. Защо това е толкова важно? Ще ви кажа…
Ако сондата се съживи (а това е едно голямо „ако“), тя незабавно ще се опита да установи контакт със Земята. Проблемът е, че никой не се ослушва за сигнали от нея. Едва ли екипът на „Патфайндър“ ще виси в ЛРД и ще следи мониторите в очакване отдавна умрялата им сонда да се съживи под топлите грижи на един своенравен астронавт.
Далеч по-вероятно е сигналът ми да бъде уловен от сателитната система за наблюдение на дълбокия космос или от откачалките в SETI, които упорито се ослушват за сигнали от извънземен разум. Ако някой от тях улови сигнала на моя „Патфайндър“, своевременно ще уведоми ЛРД.
Момчетата и момичетата в ЛРД бързо ще разберат какво става, особено след като триангулират сигнала до района на „Арес 3“.
Ще съобщят на сондата къде се намира Земята и тя ще завърти антената си към посочените координати. Следователно промяната в ъгъла на антената ще означава, че съм осъществил контакт.
Засега обаче антената не помръдва.
Още има надежда. Забавянето може да се дължи на разнообразни причини. Отоплителят на марсохода е конструиран така, че да затопля въздуха при налягане от една атмосфера. Редкият марсиански въздух значително затруднява работата му, което значи, че на електрониката ѝ е нужно повече време да се сгрее.
Освен това Земята е видима само през деня. Воден от сляпа надежда, аз приключих със сондата още вчера вечерта. Сега е сутрин, следователно голямата част от изтеклото време е било през нощта. А през нощта Земята я няма.
„Съджърнър“ също не показва признаци на живот. Цялата нощ изкара в топлата и уютна атмосфера на Подслона, с предостатъчно светлина върху почистените си соларни панели. Може би провежда детайлна проверка на системите си или чака сигнал от сондата, или нещо друго.
Няма смисъл да мисля за това сега.
ЗАПИС НА ПАТФАЙНДЪР: ДЕН 0
ПРЕЗАРЕЖДАНЕ СТАРТИРАНО
ЧАС 00:00:00
ОТКРИТА ЗАГУБА НА ЗАХРАНВАНЕ, ЧАС/ДАТА НЕНАДЕЖДНИ
ЗАРЕЖДАНЕ ОПЕРАЦИОННА СИСТЕМА…
ОПЕРАЦИОННА СИСТЕМА VXWARE (C) „УИНД РИВЪР СИСТЕМС“
ИЗПЪЛНЯВА ПРОВЕРКА НА ХАРДУЕРА:
ВЪТР. ТЕМПЕРАТУРА: -34 С
ВЪНШНА ТЕМПЕРАТУРА: НЕИЗВЕСТНА
БАТЕРИЯ: ЗАРЕДЕНА 100%
НАСОЧЕНА АНТЕНА: В РАБОТЕН РЕЖИМ
НЕНАСОЧЕНА АНТЕНА: В РАБОТЕН РЕЖИМ
ВЯТЪРЕН СЕНЗОР: НЕ ФУНКЦИОНИРА
МЕТЕОРОЛОГИЯ: НЕ ФУНКЦИОНИРА
АСИНХРОННА ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ: НЕ ФУНКЦИОНИРА
ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА: В РАБОТЕН РЕЖИМ
РАМПА НА СОНДАТА: НЕ ФУНКЦИОНИРА
СОЛАР А: НЕ ФУНКЦИОНИРА
СОЛАР В: НЕ ФУНКЦИОНИРА
СОЛАР С: НЕ ФУНКЦИОНИРА
ПРОВЕРКА НА ХАРДУЕРА ЗАВЪРШЕНА
РЕЖИМ НА ИЗЛЪЧВАНЕ
ТЪРСЕНЕ НА ТЕЛЕМЕТРИЧЕН СИГНАЛ…
ТЪРСЕНЕ НА ТЕЛЕМЕТРИЧЕН СИГНАЛ…
ТЪРСЕНЕ НА ТЕЛЕМЕТРИЧЕН СИГНАЛ…
СИГНАЛ ОТКРИТ
11.
— Нещо пристига… да… да! Това е „Патфайндър“! Стаята гръмна от аплодисменти и викове. Венкат плесна по гърба някакъв непознат техник, а Брус размаха юмрук във въздуха.
Импровизираният контролен център беше постижение сам по себе си. Само за двайсет дни експертите от ЛРД бяха изнамерили нужния набор стари компютри, отстранили бяха разнообразните им повреди, свързали бяха всичко в мрежа и бяха инсталирали набързо написан софтуер, който да осъществи връзката с далеч по-модерната система на Мрежата за наблюдение на дълбокия космос. Екип от инженери беше работил почти денонощно и преди два дни контролният център придоби завършения си вид.