Помещаваше се в бивша съвещателна зала, защото ЛРД нямаше къде другаде да го настани толкова спешно. Стаята беше претъпкана с компютри и оборудване и за многобройната публика почти не оставаше място.
Допуснат бе само един журналистически екип с камера на „Асошиейтид Прес“. Другите медии трябваше да се задоволят с прякото излъчване на АП и да чакат пресконференцията.
— Мама му стара, Брус! — изрева Венкат. — Този път наистина успя да извадиш заек от шапката си! Браво!
— Аз съм само директорът — каза скромно Брус — Благодари на момчетата и момичетата, които вдъхнаха живот на тая купчина старо желязо.
— О, ще го направя! — грейна Венкат. — Но първо трябва да говоря с новия си най-добър приятел!
Обърна се към мъжа със слушалките, седнал пред комуникационната конзола:
— Как се казваш, мой нови най-добър приятелю?
— Тим — отвърна той, без да отделя поглед от екрана.
— Какво следва? — попита Венкат.
— Обратната телеметрия я изпратихме автоматично. Ще измине разстоянието за малко повече от единайсет минути. Получи ли данните, „Патфайндър“ ще стартира трансмисии с насочената антена. Ще минат двайсет и две минути, преди да получим някакъв отговор.
— Венкат има докторат по физика, Тим — намеси се Брус. — Не е нужно да му обясняваш за трансмисионните интервали.
Тим сви рамене.
— С администрацията никога не се знае.
— А трансмисията, която вече получихме? — попита Венкат.
— Само основни неща. Проверка на хардуера. Отчита много системи като „нефункциониращи“, защото са били прикрепени към панелите, които Уотни махна.
— А камерата?
— Проверката отчита образната диагностика като функционираща. Ще накараме сондата да заснеме панорамен образ.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 97
Проработи!
Триста дяволи, проработи!
Току-що проверих сондата. Насочената антена сочи право към Земята! „Патфайндър“ си няма идея къде се намира, следователно не знае къде се намира и Земята.
Единственият начин да насочи антената си към нея, е да е получил сигнал! Знаят, че съм жив!
Потанцувах си, признавам. И още танцувам. Добре де, стига съм танцувал. Време е да си пообшуваме малко!
— Получихме отговор от насочената антена преди малко повече от половин час — съобщи Венкат на събралите се журналисти. — Незабавно наредихме на „Патфайндър“ да заснеме панорамен образ. Надяваме се, че Уотни ни е подготвил някакво послание. Въпроси?
Морето от репортери размаха ръце.
— Кати, да започнем с теб — каза Венкат и посочи жената.
— Благодаря. Установихте ли контакт с робота „Съджърнър“?
— Уви, не — отвърна Венкат. — Сондата още не се е свързала с робота, а ние няма как да се свържем с него самостоятелно.
— Какъв би могъл да е проблемът със „Съджърнър“?
— Не смея да гадая дори — каза Венкат. — След толкова време на Марс проблемът може да е всякакъв.
— И все пак?
— Предполагаме, че Уотни го е вкарал в Подслона. Сигналът на сондата не може да премине през платнището му. — Посочи към друг репортер: — Вие? Слушам ви.
— Марти Уест от новините на Ен Би Си. Как ще общувате с Уотни, след като системите заработят нормално?
— Това ще зависи от Уотни — отговори Венкат. — Разполагаме единствено с камерата. Той би могъл да пише бележки и да ни ги показва. Но как ние ще му отговаряме, е по-сложен въпрос.
— В смисъл? — попита Марти.
— В смисъл, че разполагаме единствено с платформата на камерата. Това е единствената подвижна част. Има много начини да предаваме информация чрез въртенето на платформата, но няма как да уведомим Уотни за използвания код. Ще трябва той да измисли нещо и да ни го каже. Топката е в неговото поле.
Посочи към следващия репортер.
— Питайте.
— Джил Холбрук, Би Би Си. С трийсет и две минутен интервал и въртяща се платформа като единствен начин за комуникация, разговорът ще е доста бавен, нали така?
— Да, бавен ще е — потвърди Венкат. — В момента на Ацидалийската равнина е рано сутрин, а тук, в Пасадена, едва минава три след полунощ. Ще стоим пред екраните цяла нощ и това е само началото. Мисля да приключим с въпросите засега, панорамната снимка трябва да пристигне след няколко минути. Ще ви държим в течение.
Венкат напусна залата за пресконференции и се запъти с бърза крачка към импровизирания контролен център на „Патфайндър“. Проби си път през навалицата до комуникационната конзола.
— Нещо ново, Тим?